Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
— Почакай! — спря го Бен. — Искам да разбера смисъла на думите ти.
— По-добре си поспи — отвърна му Моамба с гърлен глас. Сетне даде гръб на Бен. Очевидно бе решил, че му е казал достатъчно.
Да спя? Бен не повярва много в тази възможност.
Ашли се събуди внезапно. Бе изненадана от мисълта, че наистина бе успяла да заспи. Една жена от племето влезе в килията и. Носеше поднос, пълен с плодове с най-различни цветове и с димящо месо. Отиде до плосък камък, достигащ височината на коленете и, и положи храната върху него.
Сърцето на Ашли се сви, когато си спомни къде се намира. Тъкмо бе сънувала, че се намира в малкия си трейлър в пустинята на Ню Мексико. Джейсън и Бен си играеха в прашния двор и небрежно стъпкваха плахия и опит да създаде градинка в двора. Всъщност бе редно да съобрази, че сънува, защото единственото нещо, което растеше в тази градинка, бяха странните червеникави гъби. Най-странното обаче бе, че бе възприела с лекота Бен в ролята на баща. Отново погледна корема си. Бен — баща?
Тихо хъркане привлече вниманието и към купчината възглавници до нея. Тя приседна, тъй като веднага разпозна русия кичур, подаващ се изпод съседното одеяло. Това бе Бен! Какво правеше тук?
Присегна да го събуди и хъркането му внезапно секна. Рязкото му събуждане я сепна. Той разтри очите си.
— Колко е часът? — попита. Тя обаче не обърна внимание на въпроса му.
— Как успя да минеш покрай стражите?
Той се приповдигна на лакът. Очите му бяха зачервени, а по брадата му бе набола четина.
— Дори и тук, долу, човек трябва да се оправя с връзки. Моамба им нареди да ме пуснат. Бях длъжен да се уверя, че ти няма нищо.
— Защо не ме събуди?
— И да наруша прекрасния ти сън? В никакъв случай! Какво е това ухание?
Горещото месо върху подноса бе изпълнило пещерата с миризми, които отправяха предизвикателство към апетита. Стомахът и се присви от глад.
— Това е закуската — каза тя въодушевено.
Бен приседна на възглавниците и едва тогава забеляза голата сервитьорка.
— Не са особено срамежливи, нали? — отбеляза той. После се измъкна от завивките и като се обърна с гръб към нея, бързо навлече, панталоните си.
Ашли също използва момента, за да се облече.
Двамата се нахвърлиха върху храната като изгладнели скакалци. След известно време тя отмести с ръка каменния съд.
— Е, аз си хапнах достатъчно. За последна вечеря това не беше зле. — Бен възприе думите и като удар.
— Това няма да бъде последната ти вечеря, Аш! Обещавам ти го. Ние наистина ще се измъкнем оттук!
Тя се усмихна. Не бе я разбрал правилно.
— Исках да кажа, че това бе последната твоя вечеря тук преди заминаването ти. Не моята.
— Разбрах те — каза Бен, но лицето му запази мрачното си изражение. То я разсмя.
— Аз пък си помислих…
— Знам — прекъсна го тя и пое дълбоко въздух, за да се поуспокои. Тя се присегна и стисна пръстите му. — Разбрах те, Бен. Това е много мило.
— Просто мило? — Думите и сякаш го нараниха. Погледна сплетените им пръсти и продължи, без да отмества поглед от тях — Аш, вече би трябвало да знаеш какво чувствам към теб. Не искам да ме възприемаш само като мил.
Тя се опита да издърпа ръката си, но той я задържа.
— Бен… — Тя не знаеше какво да каже. Една част от съществото и искаше да изкрещи шумно, че го обича. Друга част обаче бе уплашена. След Скот и след помятането тази част от нея не искаше отново да бъде наранена и лековерна. Та тя едва успя да оцелее след първото си разочарование. Благодарение на Джейсън продължи да живее, а сега и сина и го нямаше. Струпването на прекалено много вълнения и пречеше да разсъждава с яснота. Как можеше да ги изрази с думи?
Не и се наложи да го направи. Той пусна ръката и и се отдръпна. Гласът му премина в шепот.
— Е, време е да тръгвам. Хари и останалите навярно вече ме чакат.
Той се обърна с гръб към нея. Личеше му, че е оклюмал. Тя понечи да каже нещо, за да го утеши. Искаше и се да го помоли да не я разочарова. Щеше ли обаче това да бъде справедливо. Тя не каза нищо.
Когато Ашли отиде в пещерата на умбо, видя, че там бяха Хари и тримата ловци, които щяха да се включат в екипа на Бен. Хари изглеждаше удивително бодър и свеж за човек, който бе работил цяла нощ. Бяха дошли и други членове на племето. Моамба разговаряше с Тругула. Други селски старейшини нямаше. Ашли се зарадва, че не видя Синджари.
— Успяхме! — каза Хари, целият сияещ.
— Наистина ли успя да поправиш оста? — попита Бен с развълнуван глас.