Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
Сред тълпата отново се чуха одобрителни възгласи. Дори и Тругула удари по земята с тояга в знак на съгласие. Синджари обаче не бе готов да се признае за победен.
— Пришълците не са от нашето племе — рече. — Нашите закони не важат за тях. Какво може да им попречи да избягат, като вземат она и оставят нашия свят да загине?
— Те наистина са различни — съгласи се Моамба. — Достатъчно е човек да ги погледне, за да види това. Различията обаче са незначителни — добави. После обърна тоягата си към Ашли, Хари и Бей. — Елате при мен.
Какво ли ще стане? Ашли реши, като отчиташе пит-булската настойчивост на Синджари, че ще бъде опасно да се окажат отдалечени от единствения изход, преграден от целия съвет и от стражите.
Бен помогна на Ашли да стъпи на земята и разтри крака си.
— Добре, че не си с обуща с високи токове — оплака се той.
— Бен, ние направо ще рискуваме живота си, ако отидем там.
— Довери се на стареца — каза Бен. — Той ще ни измъкне от това положение.
Бен се промуши през тесния проход, направен от тълпата, като спря за миг само колкото да хване Ашли за ръката и я поведе със себе си. Зад тях тръгна и Хари.
Когато се оказаха изправени пред стена от втренчени в тях очи, Моамба застана между нея и Бен и отново започна да говори. Хари продължи да им превежда.
— Тези чужденци могат да се сторят странни и дори грозни на някои от нас. Някой обаче би могъл да реши, че и Тругула с неговите белези и рани също е странен и дори неугледен, но това не му пречи да бъде един от нас… Важното у хората е състоянието на духа — добави и се потупа по гърдите с тоягата. — В това отношение не сме толкова различни.
Моамба направи пауза и посочи с тоягата си Хари.
— Ето един чужденец, който доказа доблестта на своя народ. Доказа, че този народ заслужава ил-джан не по-малко от нашето племе. Ето още един чужденец, притежаващ способностите на хери-хути. — Този път обърна тоягата към Бен. — Тази способност е дар от боговете. Щяха ли нашите духове да дарят някого с тази способност, ако не го смятаха достоен за нея?
Накрая той посочи с тоягата си Ашли.
— Боговете ни разкриха доброто у тези хора и по друг начин. Пришълецът с дарбата на хери-хути пося семето си в нея по време на последния сън. — Моамба постави ръка върху корема на Ашли. — Семето пусна корени и боговете я благословиха с дете. Дете, заченато тук, в нашето село. Ново дете на племето.
Ашли примига няколко пъти, вгледана в ръката върху корема и. Този човек се шегуваше! После погледна Бен. Бе зинал от удивление.
— Това, че боговете ги благословиха с дете, означава, че са ги признали за достойни хора. Кои сме ние, за да ги съдим?
В този момент Синджари удари с тояга по земята.
— Твърдиш, че този… нашественик е хери-хути. Отде да знаем дали е така?
Мълчанието бе прекъснато от Борада.
— Достатъчно, Синджари. Да се обвинява в лъжа Моамба, който е служил на нашето племе в течение на поколения, е грубост, която няма да позволя. Отстранявам те от по-нататъшното обсъждане на този въпрос. — След тези думи докосна рубинения накрайник на тоягата си с устни.
Тълпата издаде възглас на удивление. Ашли погледна въпросително Хари. Той се наведе към нея.
— Подобно нещо се случва тук много рядко. Тукашното общество е много отворено за свободното слово. Такова запушване на устата се смята за голямо наказание.
— Дано устата на Синджари си остане запушена — промърмори под нос Ашли и нетърпеливо се размърда. Какво щеше да реши съветът? Щеше ли да ги накаже със смърт, или да ги оправдае? Успял ли бе Моамба да ги убеди? Тя погледна корема си и преглътна. Моамба наистина можеше да бъде много убедителен.
Оказа се, че Борада не бе приключил изказването си.
— Вярвам на Моамба. Смятам, че на чужденците трябва да се предостави възможност да поправят грешките си. Ти знаеш ли къде се намира она? — обърна се към Бен. Хари побърза да преведе думите му.
Бен кимна утвърдително.
— Ще я върнеш ли на мястото и?
— Ще направя всичко, което е по силите ми — отвърна Бен.
— В такъв случай ще гласувам екзекуцията да бъде отменена, в случай че тази мисия бъде изпълнена успешно. И аз обаче имам някои резерви, подобни на съмненията на Синджари. Нуждая се от гаранция. Самката ти ще остане тук, докато изпълниш мисията си. Ако това не бъде сторено в рамките на един ден, тя ще загине — приключи вождът и удари с тоягата си по пода.
След тези думи старейшините сториха същото в знак на съгласие. Всички с изключение на Синджари, комуто бе забранено да изказва мнение, и на Моамба. Старият хери-хути просто изгледа първо Бен, а после, Ашли. И двамата видяха, че очите му бяха изпълнени с тъга, когато в крайна сметка повдигна тоягата си и удари с нея три пъти по пода. По този начин даваше израз на своето съгласие.