Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
В един ъгъл бяха струпани дебели зелени възглавници и смачкано одеяло. Останалата част от мебелировката на килийката на Хари се състоеше от пъстър набор от примитивни инструменти и остриета на копия и от нещо продълговато, покрито с мушама. Ашли се намръщи, тъй като усети силна миризма на бензин. Бензин?
Хари ги последва и се промуши покрай нея.
— Всички останали в базата Алфа са електрически — обясни той. — Бръмчащи играчки и толкоз. Аз обаче монтирах на моята двигател с вътрешно горене. На мен ми трябва мощ.
Сетне хвана края на мушамата.
— След като бяхме нападнати, моите приятели, ловците, я докараха от последния ни лагер — продължи. — Беше доста потрошена, но аз я постегнах.
Дръпна мушамата и под нея се оказа транспортна шейна. Една от големите.
— Направих я от алуминий, за да бъде по-лека. Блейкли ми позволи да я донеса тук, тъй като тогава не знаехме, че ще трябва да отделим по-голямо внимание на боеприпасите. От много акъл дойдох тук всичко на всичко с един пищов. Какъв глупак бях!
— Тази шейна изправна ли е? — попита Ашли. Не и се искаше разговорът да се отклонява в друга посока.
— Почти. Можеше да се сгъне и да стане по-лесно преносима, но блокира в разгънато състояние. Това обаче не би трябвало да е проблем, тъй като пътят води право нагоре. Двигателят е изправен, но разполагам с един-единствен резервоар с гориво, така че от дълго време не съм го запалвал. А вероятно ще се наложи да донастроя едно-друго.
— Има ли достатъчно бензин, за да стигнем горе? — попита Бен, който коленичи до шейната и започна да я разглежда отблизо.
— Би трябвало да има предостатъчно.
— Хари едно време се занимаваше със състезателни мотоциклети — каза Майкъл сън. — Разбира от мотори.
Ако казва, че ще тръгне, значи наистина ще тръгне.
— С нейна помощ ще спечеля няколко часа — прецени доволен Бен.
— Има само един проблем — сподели Хари. — Предната ос е изкривена. Ако успея да я оправя, всичко ще е наред. Няма да е зле обаче да си изготвите и един резервен план. За всеки случай.
— Добре — прие Ашли. — След като аз съм единственият заложник, който трябва да остане тук, предлагам с Бен да замине който и да е друг, само не и аз. Колкото по-малко хора тук бъдат застрашени от опасност, толкова по-добре.
— Не, госпожо! — възрази Бен. — Ще пътувам сам. Сам ще се оправя.
— Ще ти трябват подкрепления — отвърна Ашли. — Все още нямаме представа колко кракани се разхождат из базата Алфа.
— Тя е права — обади се Хари. — Съветът позволи малка група ловци да те придружат. След като с брат ми сме официални кръвни братя с ловците, можем да дойдем с теб. Повярвай ми, подкрепления наистина ще ти потрябват. Мога да привържа вашите леки пластмасови шейни към моята. Ще ви изтегля набързо чак на върха.
— Няма да оставя Ашли сама — заяви Бен и лицето му почервеня от решителност. — Тя…
— При Ашли ще остана аз — прекъсна го Майкълсън. — Коляното ми никак не го бива, така че ако дойда с вас, само ще ви забавя. Може би заедно с Ашли ще подготвим и някакъв резервен вариант за действие. Стига да се наложи.
Бен понечи да възрази, но осъзна сериозността на доводите му.
— Добре! Хари, нека дойде с мен. Знай обаче, Майкълсън, че каквото и да стане, искам да видя отново майката на детето си.
— Ще я видиш, Бен.
В отговор Бен кимна. Ашли обаче се замисли. Майка? Тя бе успяла да изхвърли тази мисъл от главата си, но думите на Бен я върнаха обратно. Погледна корема си. Майка? Дори и не осъзна какво е редно да чувства след това откритие. В майчинството обаче имаше нещо, което и бе съвършено ясно.
— Бен, непременно трябва да откриеш Джейсън. Дори и да провалиш мисията. Обещай ми това.
— Ще се опитам — отвърна Бен. — Знаеш, че ще се опитам.
— Не се опитвай. Направи го.
Бен присегна към нея и я притисна в прегръдките си. Сълзите, които дотогава сдържаше, най-сетне потекоха. Тя се отпусна в ръцете му.
Глава 30
Бен лежеше буден в килията си. Знаеше, че трябва да си поспи. След цял ден, заделен на планирането на операцията, подготовката на оръжието и избора на ловците, които трябва да го придружат, разумът му все още се занимаваше с подробностите на предстоящата мисия. Ами ако не успее? Той се обърна на левия си хълбок, като потъна във възглавниците и размести тънкото одеяло, с което бе обвил краката си. Пред очите му продължаваше да стои лицето на Ашли. Вечерта я бяха отвели в отделна килия. Охранявана. Беше заложница. Не им позволиха дори да прекарат нощта заедно.
Обърна се по гръб и въздъхна тежко. От тези тревожни мисли нямаше никаква полза. Може би е по-добре малко да се поразкърши. Пък и тъкмо ще провери докъде е стигнал Хари. Надигна се от възглавниците и се отправи към изхода.