Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
Моамба кимна и се отправи към изхода на залата. Останалите членове на съвета го последваха. Стражите дадоха знак на Ашли и групата и да тръгнат след старейшините.
— Знаех си, че старецът няма да ни предаде — каза Бен на Ашли.
— Все още не сме се измъкнали оттук — отвърна Ашли, но за пръв път се почувства обнадеждена. Племето познаваше чудесно пещерната система, така че с негова помощ може да се озоват в базата Алфа час по-скоро. Нагоди крачките си към тези на старейшините, макар да и се искаше да ги подкани да вървят по-бързо.
След като прекоси няколко тунела и се изкачи по вито стълбище, прокопано в скалата, съветът се озова в пещера, която едва можеше да го побере. За да надзърне в нея, на Ашли се наложи да се промъкне между стената и Тругула, който миришеше на мокро куче.
— Къде сме? — прошепна Ашли.
Хари повдигна рамене и неволно бутна Тругула с рамото си. В отговор водачът на ловците изръмжа нещо сърдито. Хари присви очи и се наведе към Ашли.
— Само не искай от мен да ти преведа това.
— Ти за пръв път ли идваш в тази пещера? — попита Ашли.
— Да. Тази част от селището принадлежи на религиозната секта. Твърде затворени хора. Аз обикновено си стоя при ловците.
Ашли примига и се опита да види Моамба. Всички погледи бяха съсредоточени върху него.
Нещо светна със силен блясък в краката на стареца, но тя не успя да открие източника на светлината.
— Повдигни ме — обърна се тя към Бен.
Той и помогна да стъпи върху прегънатото му коляно и да се повдигне. Тя застана на един крак, като се подпря с едната ръка на рамото на Бен, а с другата, на стената, за да запази равновесие. Главата и се издигна високо над тълпата, така че видя цялата фигура на Моамба. Хари започна да превежда думите му.
— Доведох ви тук, защото на всички ви е добре известно значението на тази пещера. Това е домът на умбо, на мъжкото начало — каза Моамба и посочи нещо с тоягата си.
Там върху каменен пиедестал бе положено нещо, познато на Ашли. Нещо, което блестеше ярко на слабата светлина. Сякаш я събираше и връщаше обратно във вид на сияйни стрели. Бе кристален идол, висок около половин метър. Диамантен. Подобен на този, който и бе показал Блейкли преди няколко месеца. Този обаче имаше ясна изпъкналост под голия си кръст. Бе близнак на другия, само че от мъжки пол.
— Това е умбо — заяви Моамба. — Тук му е мястото и тук трябва да остане. За да защищава нашия свят. Не му е по силите обаче да го защищава сам. Той е само половината от цялото. Другата половина, она, женският дух, я няма.
— Вярно е — обади се Синджари. — Пришълците я откраднаха.
— Не са я откраднали. Първото ни селище бе опразнено. Нямало е как да знаят, че тя бе нашата връзка с далечното ни минало. Тя бе оставена там, за да помогне на нашите прадеди да ни открият в новото ни селище. Сега я няма. Равновесието между умбо и она бе нарушено от хора, които не познават нашите обичаи, и смути силите, осигуряващи целостта на нашия свят. Това взаимодействие трябва да бъде възстановено.
— Ще се постигне, като убием нашествениците — заяви Синджари. Огледа се наоколо, за да види реакцията на останалите, но видя само разтревожени лица.
— Не е така — каза Моамба. — Равновесието може да бъде възстановено единствено като се върне она на мястото и.
Логиката на стареца изглеждаше безупречна. Така я възприе и Ашли, макар и да не повярва в нито една дума от чутото. Старейшините около нея, включително и вождът на племето, закимаха в знак на съгласие. С изключение на един от тях.
Синджари отиде в центъра на пещерата. Кокалестото му тяло започна да се тресе от вълнение.
— Моамба още веднъж доказа мъдростта си — рече и се извърна към тълпата. — Ясно е, че трябва да убием пришълците, оцелели след нападението на краканите, и да си възвърнем она. Да я върнем на мястото, където трябва да бъде!
Думите му бяха последвани от одобрителни възгласи, но не се чуха удари с тояги по пода. Това, изглежда, го смути. Той удари силно с тоягата си, сякаш се опитваше да подкани останалите да сторят същото.
Моамба обаче не позволи на одобрителните възгласи да продължат. Хари следеше думите му.
— Гневът на уважавания Синджари, изглежда, го е заслепил и го е накарал да забрави един важен закон на племето. — Моамба се обърна към якия вожд. — Борада, кажи ни какво се случи, след като ти изпусна трефероши от обора и те унищожиха посевите ни.
— Заедно с баща ми поправихме обора и засадихме повторно изпотъпканите площи. Това ни отне три цели дни без почивка.
— Точно така. Бе ти дадена възможност да поправиш грешката си. Пришълците заслужават и на тях да се предостави такава възможност. Нека те поправят собствената си грешка.