Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
Глава 29
— Не мога просто така да я оставя тук — Бен се обърна към Моамба. Останалите старейшини вече бяха напуснали пещерата на умбо и в нея бяха останали само неколцина въоръжени стражи. Бен погледна към Ашли. Тя се бе привела над сияещия образ на умбо и изучаваше фигурката. В поведението и продължаваше да надделява любопитството на антрополога. Ръката и затрепера, когато докосна с пръст фигурката.
— Съжалявам, но не ми бе по силите да направя повече — каза Моамба. Думите му бяха преведени от Хари. — Разполагаш с днешния ден, за да се подготвиш щ да събереш група ловци. След това ще имаш още един, за да върнеш она. Ако не, Борада ще убие Ашли. И нероденото ти дете.
— Искаш да кажеш, че тя наистина е бременна? — попита Бен и разтри слепоочията си с краищата на кръстите.
Той кимна утвърдително.
— Значи ще ставам баща… — произнесе Бен и поклати глава. Събитията се развиваха твърде бързо. Ветровете вееха от най-различни посоки.
Старецът се приближи до Бен и произнесе нещо гърлено достатъчно тихо, за да може Хари да го разбере, след което докосна челото на Бен. От този допир цялото същество на Бен се изпълни с усещане за мир и спокойствие, сякаш бе взел хладен душ след горещ ден под австралийското слънце. Бен въздъхна. Как успя да направи това? Моамба се отдалечи.
Успокоен, Бен започна да разсъждава трезво, а не под натиска на емоциите си. Трябва да планира действията си. Селските старейшини му бяха предоставили цял ден, за да си изработи стратегия. Пътешествието дотук бе доста продължително. Дори и да разполагаше с карта, за отиването до пещерата Алфа ще му е необходимо повече от ден. Бен се обърна към Хари.
— Ти сигурен ли си, че преводът ти бе точен? Само един ден ли ни предоставят? Двайсет и четири часа?
— Почти. Тяхното денонощие се нарича кукуру и всъщност продължава двайсет и шест часа.
— Това е добре. Печелим два часа. Предполагам, че не ти е известно да има по-кратък път към базата Алфа.
— Знам един такъв път, но той ще ни отнеме поде ден и половина. И това при положение че не попаднем на кракани. Самият аз бях решил да се завърна в базата, след като ми зарасне ръката и се посъвзема, но Денис ме изпревари.
Моамба внезапно удари с тояга по пода. Изглеждаше смутен. Даде им знак да се доближат до стената. Там с известно затруднение произнесе няколко думи на английски.
— Ще покажа… бърз път… нагоре — рече. Очевидно бе схванал смисъла на техния разговор.
Моамба отиде до отсрещната стена и натисна с края на тоягата си една каменна изпъкналост. Тя се прибра в стената и след малко част от привидно монолитната скала се отвори като врата.
— Тайна врата! — възкликна Бен, наведе се и надникна в разкрилия се пред очите му тунел. — Води към още едно от тези тесни тунелчета. — Даде знак на Ашли да се приближи.
Моамба застана настрана с Хари и двамата започнаха да разговарят оживено.
— Трябваше да съобразя — каза Ашли, като коленичи до Бен. — Светилищата на много култури разполагат с тайни помещения и проходи.
Ашли приклекна, сякаш разочарована от мисълта, че може да изпусне една важна антропологическа връзка. После внезапно скочи.
— Боже мой, каква съм глупачка!
— Какво има?
— За тунела ми е думата. Мога да отгатна накъде води.
Удивеният Бен я изгледа въпросително.
— Сега сме в пещерата на мъжкия дух. Готова съм да се обзаложа, че в светилището на женския дух в пещерата Алфа съществува друга такава тайна врата, която е останала незабелязана от нас. Става дума за нещо като символичен девствен канал, свързващ мъжкия с женския дух.
— Искаш да кажеш…
— Искам да кажа, че оттук има пряка връзка с горната пещера.
— Сигурна ли си в това? — попита обнадеждено Бен. — Ако си права, бихме могли да избягаме оттук. Да се измъкнем всички на свобода.
— Не бива да правим това — отвърна Ашли. — С малките си тела те ще ни настигнат за броени секунди, не бихме имали никаква възможност да избягаме. Освен това Моамба и неговите хора се опитват да ни приемат. Става дума за едно изключително важно изпитание на контакта между нашите народи. Не искам да ги разочаровам. Като антрополог не мога да си позволя да разруша връзката, която те се опитват да създадат с нас.
— Ами ако…
— И дума да не става — прекъсна го тя. Бен обаче видя, че очите и са изпълнени с болка. Че едва се удържа да не влезе в тунела, за да отиде да търси своя син.