Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
Разрови пода с пета, за да издълбае в него вдлъбнатина, в която да стъпи по-устойчиво. Подготви се за нанасяне на удар, когато нещо внезапно го сграбчи отзад. Напрегнат като пружина, рязко се завъртя, за да порази невидимия нападател. Успя да спре тъкмо навреме.
Това бе Моамба.
Старецът пусна рамото на Бен и задържа поглед върху юмрука му само за миг. После погледна двамата стражи, които застинаха на мястото си. Изръмжа им нещо и копоите на Синджари се оттеглиха с наведени глави и подвити опашки.
Господарят им обаче остана на мястото си и продължи да препречва тунела с тоягата си. После изсъска нещо на Моамба. В отговор старецът просто повдигна рамене, от което Синджари затрепера от гняв и разтърси тоягата си.
Моамба докосна Бен по рамото и даде знак да го последва. После и двамата се отдалечиха от Синджари. Ругатните на старейшината обаче дълго време кънтяха зад гърба им.
Като последва Моамба в пещерата и тръгна сред гъбите, Бен се вгледа в каменните стълбове и те му се сториха странни. Когато премина оттук предния път в компанията на Ашли, Бен така се бе загледал в червените гъби, че възприе колоните като естествени каменни стълбове. Сега обаче ги разгледа по-внимателно и разбра, че е сгрешил. Прокара пръст върху грапавата и неравна повърхност на един от стълбовете. За Бога, та това бе вкаменен ствол на дърво. Огледа пространството около себе си и зина от удивление. В пещерата имаше цяла малка гора от вкаменени дървета.
Моамба изръмжа нещо нетърпеливо и отново привлече вниманието му. Даде знак на Бен да седне до края на кръга от боядисани глифове. Бен откри удобно място и се настани на каменния под, а старецът бавно седна срещу него. Бен вече знаеше какво очаква от него Моамба. Затвори очи и нареди на тялото си да се отпусне, като първо даде тази команда на пръстите на краката. Разумът му бе изпълнен с толкова много мисли и страхове, че му бе трудно да се съсредоточи. Опита отново да се отпусне, но пак без особен успех.
Тъкмо щеше да се откаже от опитите си, когато внезапно го заля вълна на спокойствие. Знаеше, че това бе дело на Моамба, и позволи на тази вълна да укроти тревожните му мисли.
Мракът зад клепачите му се изпълни с цветове. Отново видя за миг образа на покойния си дядо, насложен върху лицето на Моамба. Познатото лице успокои сърцето му, подобно на любима стара мелодия. Образът на Моамба се избистри.
— Трябва да бъдеш по-внимателен, Бен — смъмри го старецът. — Не бива да се разхождаш сам из селото. Тук все още има хора, които биха предпочели да те видят мъртъв или да се провалиш. Синджари не е от хората, които лесно се отказват от намеренията си.
— Ти как разбра, че си имам неприятности?
— Това е част от задълженията на един хери-хути. Да вижда онова, което другите не виждат.
— Благодаря ти. Много съм ти задължен. Тъкмо щях да отнеса един бой.
— Не. Щеше да бъдеш убит. Тези двамата са от рода на Синджари. Те са силарис, отровните.
Една мисъл внезапно смути спокойствието на Бен, подобно на камъче, хвърлено върху повърхността на спокойно езеро.
— Какво ще стане с Ашли? Тя ще бъде ли в безопасност, когато замина?
— Да. Охраняват я хората на Тругула. Той ще я закриля. Никой, дори Синджари, няма да наруши спокойствието и.
— Сигурен ли си в това?
— За нея ще се погрижа лично аз. Имай ни доверие. Ще пазим жена ти, докато се завърнеш.
— Тя не ми е… Както и да е, самият аз не съм все още наясно с нея. Моля те обаче да се погрижиш за безопасността и, докато се завърна. Защото аз наистина ще се завърна.
— Ти ще се провалиш, Бен.
Изуменият Бен реши, че не го е чул добре.
— Какво каза?
— В състояние съм да надникна зад тесните пътеки на времето. Ако тръгнеш на път в това състояние, ще се провалиш.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти си хери-хути, но не вярваш в това — рече Моамба и посочи гърдите си. — Трябва да поемеш наследството си или ти и много други хора ще загинат.
— Не виждам обаче как…
На мястото на Моамба отново се появи покойният дядо на Бен.
— Окото на твоя разум избра този образ от паметта ти, когато за пръв път ти се обадих. Но ти се отказа от наследството на дядо си. Срамуваше се от него. Ако искаш да успееш, трябва преди всичко да се научиш да цениш собствената си кръв, да уважаваш потеклото си не по-малко, отколкото уважаваш този образ. Единствено тогава ще имаш възможност за успех.
— В такъв случай какво трябва да сторя, за да успея?
— Вслушай се в гласа на кръвта си — отвърна старецът и опря юмруци до гърдите си.
— Ти обаче какво разбираш под… — започна Бен. Образите се размиха и той потъна в пълен мрак. Единствено думите на Моамба продължиха да кънтят в ушите му. „Вслушай се в гласа на кръвта си.“ Бен примига и погледна неподвижната фигура на Моамба. Искаше да му зададе много въпроси. Моамба обаче се надигна с помощта на тоягата си.