Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
Моамба поиска тишина със знак на ръката си, преди да продължи.
— Тези пришълци обаче не са демони. Те са същества като нас, направени от кръв, сухожилия и кости. Те ни причиняват зло не поради злонамереност. Правят го поради своето невежество.
Усмивката на Синджари на бърза ръка се преобрази в гримаса.
— Няма значение — прекъсна го той. — Нашите събратя загиват и законът е съвсем ясен в това отношение. Виновниците трябва да умрат. Дори и ти си съгласен, че са виновни. Да гласуваме!
Хари престана да превежда и облиза изсъхналите си устни. После погледна Ашли.
— Казах ти, че този човек е мръсно копеле — процеди той.
В отговор Ашли кимна, без да откъсва поглед от Моамба. На лицето на стария хери-хути се появи сянката на усмивка. Той повдигна ръка.
— Уважаваният Синджари твърди, че законите ни са съвсем ясни по този въпрос. Ще призная още веднъж учеността му. Той е напълно прав. Когато някой е виновен за смъртта на друг, трябва да умре. Законът постановява това — каза Моамба и за миг замълча. Синджари се опита да се обади, но Моамба го изгледа намръщено и той замълча.
Моамба се подпря с мъка на тоягата си, сякаш заседанието бе изсмукало силите му. Започна да говори бавно, за да даде възможност на Хари да превежда спокойно.
— Основната дума в нашия закон е думата „отговорност“. Аз не казах, че пришълците са виновни. Казах, че те са причината за случилото се. Те допуснаха грешки и неволно ни навредиха, тъй като не познаваха нито нас, нито нашия начин на живот. Не можем да искаме отговорност от хора за действия, които са извършили несъзнателно.
— Това са справедливи думи — обади се Борада. — Резултатът е един и същ.
— За думи ли говориш? — отвърна Моамба, като втренчи поглед във вожда си. — Благодарение именно на тези думи твоята дясна ръка все още се държи за китката ти. Спомням си, че имаше едно малко момче, което пусна стадо трефероши от оборите им. Те тогава унищожиха близо една десета от реколтата. Според закона ръка, която вреди на добруването на племето, трябва да бъде отрязана.
— Тогава бях съвсем малък — оправда се Борада. — Не знаех какво правя. Не можеш да ме държиш отговорен за…
Синджари присегна и докосна вожда за коляното. По този начин се опита да го накара да замълчи, за да не говори повече глупости.
Моамба се обърна към останалите старейшини. Изглеждаше още по-прегърбен отпреди.
— Аз съм стар човек — продължи. — Много по-стар от когото и да е от вас. Познавам ви добре и са ми известни вините на всеки. Нито един обаче не се е лишил от ръка, крак или нос. — При последната дума посочи към Синджари. — Грешките са част от всяко учение. Тези пришълци сега се учат. Трябва да ги научим какво да правят, а не да ги убиваме.
В пещерата настъпи оживление. Синджари се разшава върху възглавницата си. Един от неговите приближени се наведе и прошепна нещо в ухото му. Синджари кимна и сетне се изкашля.
Хари отправи към Ашли поглед, който сякаш казваше „пак почна“. Започна да превежда думите на Синджари така, сякаш оставяха горчив вкус в устата му.
— Моамба, както винаги, е мъдър и думите му ни дават повод за размишление — започна той. — Откъде обаче му е известно, че вредата, нанесена на нашата защитна тинайфори, е неволна? Как пришълците са нанесли тази вреда? По какъв начин?
Страхотен въпрос, помисли си Ашли. Как ли щеше да отговори старецът?
— Разсъждавах по този въпрос дълги дни и получих отговор на него — каза Моамба. — Чрез своите грешки те нарушиха равенството между женския дух она и мъжкия дух умбо. Предизвикаха неравновесие, което разкъсва тъканта на нашия свят.
В помещението се разнесе шепот. Дори Синджари не каза нищо.
— Как може да се спре това? — попита Джусири.
— Ще ви обясня това и всичко ще ви стане ясно — отвърна Моамба. — Тогава ще разберете защо закрилям тези чужденци. Убием ли ги, ще се лишим от единствения начин да поправим стореното.
— Това е хитрост — възрази презрително Синджари. — Единствената му цел е да отложи гласуването. Нека да гласуваме сега. Нека да ги унищожим, преди те да са унищожили нас.
Борада положи тежката си ръка върху рамото на Синджари и му даде знак да замълчи.
— Нерядко са ме обвинявали, че съм склонен да действам прибързано — каза. — Този път обаче ще се подчиня на решението на съвета. Според мен трябва да изслушаме Моамба. Въпросът е твърде сериозен.
От думите на вожда Синджари сякаш се смали.
— Обясни ни, Моамба — продължи Борада, — как се е случило това и как трябва да го спрем.