Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— А аз ще отговоря, господин Фуке, че ако устроите празник, ще дойда дори без покана!
— Благодаря ви, ваше величество, благодаря! — каза Фуке, повдигайки глава при вестта за тази височайша милост, която би трябвало да го разори. — Но кой е предупредил ваше величество?
— Мълвата, господин Фуке. Разказват чудеса за вас и за вашия дом. Ще се възгордеете ли, ако узнаете че кралят ви завижда?
— Това ще ме направи най-щастлив от всички смъртни, господарю, защото в деня, когато кралят се запали от завист към собственика на Во, последният ще намери подарък, достоен за краля.
— Значи, господин Фуке, вие ще устроите празник и ще отворите широко вратите на вашия дом.
— Моля ваше величество да определи деня.
— Точно след месец.
— Ще бъде ли угодно на ваше величество да изрази още някакво желание?
— Не, господин суперинтендант. Искам само да ви виждам по-често около себе си.
— Господарю, имам честта да участвам в разходката на ваше величество.
— Много добре. Тогава аз тръгвам, господин Фуке, защото виждам, че и дамите са готови.
Произнасяйки тези думи, кралят се затича за ръкавиците и шапката си с бързината на влюбен юноша. Камердинерът му ги подаде.
От двора се чуваше тропот на колела по посипаната с камъчета пътека и цвилене на коне.
Кралят слезе по стълбите. Когато се появи на изхода, всички замръзнаха на местата си. Кралят тръгна право към младата кралица. Що се касае до кралицата майка, тя не се чувстваше добре и не искаше да излиза. Мария-Терезия седна в каретата заедно с принцесата и запита краля за посоката, която трябва да поемат.
Точно в този момент Людовик видя Ла Валиер, уморена и бледна след събитията от вчерашния ден. Тя сядаше в карета заедно с три свои приятелки. Кралят отговори на кралицата доста разсеяно, че му е все едно накъде ще тръгнат и че той ще се чувства навсякъде добре, където се чувства добре кралицата.
Тогава тя заповяда на кочияшите да карат към Апремон.
Конете препуснаха напред.
Кралят възседна коня си. Няколко минути той язди близко до вратичката на каретата, в която бяха кралицата и принцесата.
Небето се беше прояснило. Но във въздуха се чувстваше тежест, която правеше атмосферата задушна. Тук-там из слънчевите лъчи се мяркаха блестящи прашинки. Беше горещо.
Тъй като кралят явно не обръщаше внимание на времето, то и останалите също не се безпокояха. Целият кортеж се движеше към Апремон съгласно заповедта на кралицата.
Придворните бяха шумни и весели. Всеки се стараеше да забрави язвителните думи, произнасяни предната вечер.
Принцесата беше особено очарователна.
Всъщност, когато тя видя краля да язди до вратичката на каретата, и през ум не й мина, че той язди тук заради кралицата. Надеждата, че нейният рицар се е върнал при нея, се възроди отново.
Само след четвърт левга обаче кралят се усмихна милостиво, поклони се, спря коня си, пропусна каретата на кралицата, след нея и каретата на старшите придворни дами, както и всички останали екипажи. Виждайки, че той спира, кортежът се накани също да спре, но кралят даде знак да продължат.
Когато каретата, в която седеше Ла Валиер, мина покрай него, Людовик се приближи до нея.
Поклони се на дамите и се канеше да язди близко до тях, когато внезапно целият кортеж спря. Очевидно кралицата, обезпокоена от отсъствието на съпруга си, беше дала знак за спиране.
Кралят нареди да попитат за причината.
— Искам да походя пеш — гласеше отговорът.
Тя очевидно се надяваше, че кралят няма да се реши да тръгне пеш заедно с придворните дами, до които яздеше.
Наоколо беше гора.
Разходката обещаваше да бъде прекрасна, особено за мечтателите и влюбените.
Три красиви, дълги и сенчести алеи тръгваха в различни посоки от мястото, където кортежът беше спрял. През дантелата на листата се виждаха късчета синьо небе.
В дълбочината на алеите се виждаха да пробягват изплашени диви кози, които за секунда се спираха по средата на алеята, повдигнали глава, след което се втурваха като стрела и с един скок се озоваваха в гъстата гора. От време на време заек философ, клекнал на задните си лапи, търкаше муцунка, размишлявайки дали не е време за бягство и дали след хората не идват и кучета, които ще прекъснат неговите размишления, обеда му и любовните авантюри.
След кралицата всички слязоха от екипажите.
Мария-Терезия се беше облегнала на ръката на една от придворните си дами и поглеждайки скришом към краля, който не подозираше, че е предмет на вниманието й, тръгна към първата попаднала й пред погледа пътека. Отпред вървяха двама пажове и с пръчки отместваха клонките от пътя на нейно величество.