Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Досещам се. Но как да намеря достъп до нея?
— Мене ли ще питате за това? — учуди се Арамис.
— Питам, защото нямам време да се занимавам с нея.
— Тя е бедна, скромна, а вие ще й създадете положение. Дали ще покори краля като негова фаворитка, или просто ще стане пазителка на неговите тайни, в нея вие ще намерите верен човек.
— Добре — каза Фуке. — Какво трябва да направим по отношение на това момиче?
— А какво правехте, когато искахте да се харесате на някоя жена, господин суперинтендант?
— Пишех й. Обяснявах се в любов. Предлагах й услугите си, като се подписвах: Фуке.
— Нито една ли не оказа съпротива?
— Само една. Но преди четири дена и тя се предаде като останалите.
— Ще бъдете ли така добър да напишете няколко думи? — усмихна се Арамис, подавайки перото на Фуке.
Фуке го пое.
— Диктувайте — каза той. — Главата ми е толкова заета с други работи, че не съм в състояние да напиша и две думи.
— Съгласен съм — каза Арамис, — пишете.
Той започна да диктува:
„Госпожице, видях ви и не се учудвайте, че ви намерих красавица. Но тъй като не заемате достойно за вас положение при двора, вие просто чезнете тук.
Ако имате честолюбие, любовта на един порядъчен човек ще послужи като опора за вашия ум и прелест.
Слагам любовта си във вашите крака, но тъй като всяка, дори благоговейната и обкръжена с тайни любов може да стане компрометираща, такава достойна особа не трябва да подхвърля на риск репутацията си, без да получи в замяна гаранции, осигуряващи нейното бъдеще.
Ако благоволите да отговорите на любовта ми, то аз ще докажа признателността си, като ви направя свободна и независима.“
Довършвайки писмото, Фуке погледна към Арамис.
— Подпишете се.
— Нужно ли е?
— Вашият подпис върху писмото струва милиони. Не забравяйте това, драги суперинтенданте.
Фуке сложи подписа си.
— По кого ще го изпратите?
— По свой лакей.
— Сигурен ли сте в него?
— Той е проверен човек. Впрочем ние водим игра без всякакъв риск.
— Защо?
— Ако е истина това, което казвате за услугите, направени от това момиче на краля и принцесата, то кралят ще й даде пари, колкото поиска.
— Значи у краля са се появили пари? — учуди се Арамис.
— Сигурно, след като не иска от мен.
— Ще поиска, бъдете спокоен.
— Ще ви кажа нещо повече. Мислех, че ще ме кори за празника във Во.
— И какво?
— Дори не загатна.
— Ще загатне.
— Вие считате краля за много жесток, драги Дербле.
— Не него.
— Той е млад, значи добър.
— Той е млад, значи е слаб и роб на страстите си. Господин Колбер държи в мръсните си ръце неговите слабости и страсти.
— Значи вие се боите от него.
— Не отричам.
— В такъв случай аз съм пропаднал.
— Защо?
— Моето влияние пред краля се крепеше на парите ми.
— Какво от това?
— Аз съм разорен.
— Не сте.
— Как не съм! Нима познавате работите ми по-добре от самия мен?
— Може би.
— А ако той поиска от мен да организирам този празник?
— Ще го направите.
— А пари?
— Нима някога са ви липсвали?
— Ако знаехте колко трудно намерих последните, за празника във Фонтенбло!
— Другата сума няма да ви затрудни.
— Кой ще ми я даде?
— Аз.
— Вие ще ми дадете шест милиона?
— Ако се наложи, мога да дам и десет.
— Наистина, драги Дербле, вашата самоувереност ме плаши повече от гнева на краля.
— Напразно.
— Кажете тогава, кой сте вие?
— Мисля, че знаете.
— Струва ми се, че започвате да ставате загадка за мен. Какво целите всъщност?
— Искам да видя на трона на Франция крал, който да е признателен на господин Фуке, и искам господин Фуке да ми бъде предан.
— О! — възкликна Фуке, стискайки ръката на Арамис. — Що се касае до моята преданост, аз съм изцяло ваш, но драги ми Дербле, вие се заблуждавате.
— За какво се заблуждавам?
— Кралят никога няма да ми е предан.
— Аз не говоря за сегашния крал, а въобще за краля.
— Нима не е все едно?
— Не. Това са напълно различни неща.
— Не ви разбирам.
— Сега ще разберете. Да предположим, че Людовик XIV не е крал.
— Не е крал ли?
— Не. Просто на трона седи някой, изцяло зависещ от вас.
— Това е немислимо.
— Дори ще ви бъде задължен за трона си.
— Вие сте полудял! Само Людовик XIV може да седи на френския престол. Не виждам кой би могъл да го замени.
— А аз виждам.
— Освен брата на краля, принца — каза Фуке, поглеждайки с безпокойство към Арамис, — но той…
— Не става дума за него.
— Вие искате принц без кралска кръв… принц, който няма никакво право…