Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Чудесно! Надявам се, че обещанията са изпълнени. Нали знаете, че не искам от мое име да се дават празни обещания.
— След това в разпореждане на офицерите бяха дадени две корабчета и коне, както и ключовете от главното здание. Сега те си устройват там забавления и се разхождат с дамите от Бел-Ил, по-точно, с онези от тях, които не страдат от морска болест.
— А войниците?
— Нали разбирате, че всичко е относително. На войниците се дават вино, хубава храна и високо заплащане. Значи можем да разчитаме на този гарнизон.
— Добре.
— Оттук правя извода, че ако всеки два месеца ни сменят гарнизона, то за две години цялата армия ще премине през Бел-Ил. Тогава зад нас ще стои не един полк, а войска от петдесет хиляди души.
— Добре зная — каза Фуке, — че никой освен вас, господин Дербле, не може да бъде такъв скъпоценен и незаменим приятел, но — добави той със смях — забравяме нашия приятел Дьо Балон. Какво става с него? Признавам си, че тези три дни, които прекарах в Сен-Манде, ме накараха да забравя всичко на този свят.
— Затова пък аз не съм забравил — отвърна Арамис. — Портос е в Сен-Манде и там го глезят много. Хранят го изискано, сервират му тънки вина, разхожда се в малкия парк, който ползвате само вие. Той тренира мускулите си, като превива млади ели или събаря стари дъбове, както Милон Протонски, и тъй като в нашия парк няма лъвове, то сигурно ще го заварим невредим. Нашият Портос е храбрец!
— Да, но когато му стане скучно, ще започне да разпитва.
— Той не се вижда с никого.
— Но нали нещо чака, на нещо се надява?
— Аз съм му внушил една надежда и той живее с нея.
— Каква?
— Да бъде представен на краля.
— Охо! Като какъв?
— Разбира се, като инженер, укрепил Бел-Ил, дявол да го вземе.
— Значи сега трябва той да се върне в Бел-Ил?
— На всяка цена. Дори мисля да го изпратя там колкото може по-скоро. Портос е такъв човек, че само Д’Артанян, Атос и аз знаем слабостите му. На нашите офицери ще направи впечатление на рицар от времето на кръстоносните походи, ще напои целия главен щаб, без сам да се напие, и ще стане предмет на общо учудване и симпатия. Ако стане необходимо да се изпълни някаква заповед, Портос е идеалният изпълнител. Всички ще бъдат принудени да вършат каквото той пожелае.
— Тогава го пращайте.
— Точно това искам, но след няколко дни, тъй като трябва да ви кажа нещо.
— Какво?
— Нямам доверие на Д’Артанян. Както сте забелязали, него го няма във Фонтенбло, а той никога не пътува напразно.
Затова сега, когато привърших своите работи, ще се постарая да узная с какво е зает той.
— Значи всичко сте уредили?
— Да.
— Вие сте щастливец, как бих искал и аз да кажа същото.
— Надявам се, че нямате причини за безпокойство?
— Кой знае?
— В такъв случай — каза Арамис с типичната си последователност на мислите, — в такъв случай можем да помислим за момичето, за което ви споменах вчера.
— За кое момиче? — за ла Валиер.
— Ах, да, наистина!
— Нали нямате нищо против да поухажвате тази девойка?
— Пречи ми едно нещо.
— Кое?
— Сърцето ми е заето от друга жена и аз не чувствам абсолютно нищо към това момиче.
— Ужасно е, ако сърцето ти е заето в момент, когато ти е нужна главата.
— Вие сте прав. Нали виждате, щом казахте една дума, и аз оставих всичко. Да се върнем на това момиче. Каква полза виждате от това, да се заема с ухажването й?
— Говорят, че кралят се интересувал от нея.
— А според вас това не е истина, така ли? Нали знаете всичко!
— Знам, че кралят внезапно е променил чувствата си. Само преди няколко дни той изпитваше страст към принцесата, по същото време принцът се оплакал на кралицата майка, имало съпружески недоразумения и последвали майчини съвети.
— Откъде знаете всичко това?
— От сигурен източник.
— Какво следва?
— След тези недоразумения и сетнешните съвети кралят е престанал да разговаря с нейно височество.
— А по-нататък?
— По-нататък той се заел с Ла Валиер. Тя е придворна дама на принцесата. Нали знаете какво се нарича прикритие?
— Разбира се.
— Тогава знайте, госпожица Дьо ла Валиер служи за прикритие на принцесата. Възползвайте се от тази възможност. Нараненото самолюбие ще ни облекчи победата. Тайната на краля и принцесата ще е в ръцете на момичето. Знаете ли какво прави умният човек с притежаваната тайна?