Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Да ти имам куража, момче! — издъдна той, взе безоара и протегна ръка така, че всички да го видят. — О, толкова приличаш на майка си… не мога да те виня, безоарът със сигурност действа като противоотрова за всички тези отвари!
Хърмаяни, с изпотено лице и сажди по носа, изглеждаше посиняла от ярост. Нейната полузавършена противоотрова, съдържаща 52 съставки, в това число косъм от косата й, бълбукаше мудно зад Слъгхорн, който обаче имаше очи само за Хари.
— Сам се сети за безоара, нали Хари? — през стиснати зъби попита тя.
— Това е независимият дух на истински майстор на отварите! — каза Слъгхорн щастливо, преди Хари да може до отговори. — Също като майка си, тя имаше същата интуитивна дарба за приготвяне на отвари. Само от Лили може да си я наследил… да Хари, да, ако имаш безоар под ръка, това ще свърши работа. Въпреки че, тъй като безоарът не дава ефект при абсолютно всичко и е много трудно да се намери, има смисъл да се научите как да приготвяте противоотрови…
Единственият човек, който изглеждаше по-бесен от Хърмаяни, беше Малфой, който за огромно удоволствие на Хари беше разлял по себе си нещо, приличащо на котешко повръщано. Звънецът обаче иззвъня преди някой от двамата да избухне, задето Хари беше спечелил похвалата без да е завършил задачата.
— Време е да си вървите. — каза Слъгхорн. — И допълнителни десет точки за Грифиндор, заради наглостта.
Все още подсмихвайки се, той се заклатушка към бюрото си в предната част на тъмницата.
Хари се помота, използвайки излишно много време да приготви чантата си. Нито Рон, нито Хърмаяни му пожелаха късмет на излизане. И двамата изглеждаха много нервирани. Накрая в стаята останаха само Хари и Слъгхорн.
— Хайде де, Хари, ще закъснееш за следващия си час. — непринудено каза Слъгхорн, затваряйки златните закопчалки на куфарчето си от драконова кожа.
— Сър, — каза Хари, непреодолимо спомняйки си Волдемор, — искам да ви попитам нещо.
— Питай тогава момчето ми, питай…
— Сър, чудех се какво знаете за… Хоркруксите?
Слъгхорн замръзна. Кръглото му лице сякаш се сви навътре. Той облиза устни и слабо попита:
— Какво каза?
— Попитах дали знаете нещо за Хоркруксите сър. Вижте…
— Дъмбълдор е поискал това от теб. — прошепна Слъгхорн.
Гласът му напълно се промени. Вече не беше сърдечен, а шокиран, ужасен. Бръкна в джоба на гърдите си и извади носна кърпа, с която попи избилата пот.
— Дъмбълдор ти показал онзи… онзи спомен. Нали?
— Да. — отговори Хари, като веднага реши, че е най-добре да не лъже.
— Да, разбира се. — тихо каза Слъгхорн с все още бледо лице. — Разбира се… е, ако си видял спомена Хари, знаеш че не знам абсолютно нищо — нищо — повтори енергично — за Хоркруксите.
Той грабна куфарчето си, натъпка носната си кърпа обратно в джоба и се отправи към вратата на тъмницата.
— Сър, — отчаяно каза Хари, — само си помислих, че може би има още от този спомен…
— Така ли? — каза Слъгхорн. — Тогава си сгрешил, нали така? СГРЕШИЛ СИ!
Той изкрещя последната дума и преди Хари да успее да каже още нещо, затръшна вратата на тъмницата зад себе си.
Рон и Хърмаяни изобщо не му съчувстваха, когато им разказа за катастрофалния си опит. Хърмаяни все още кипеше заради начина, по който Хари триумфира, без да изпълнил задачата си. Рон беше сърдит, задето Хари не беше дал безоар и на него.
— Щеше да е глупаво, ако и двамата го бяхме направили! — раздразнено каза Хари. — Виж, трябваше да го размекна, за да го попитам за Волдемор, нали така? О, я се стегни! — ядосано добави той, когато Рон потрепери от името.
Ядосан от неуспеха си и от отношението на Рон и Хърмаяни, през следващите няколко дни Хари потъна в мисли как да подходи следващия път към Слъгхорн. Реши, че за момента ще остави Слъгхорн да мисли, че е забравил за Хоркруксите. Май беше най-добре да го заблуди, преди отново да атакува.
Когато Хари не повдигна отново въпроса пред Слъгхорн, учителят по отвари се върна към обичайното си топло отношение към него и явно забрави проблема. Хари чакаше покана, за следващото вечерно парти, решен да отиде, дори ако се наложеше да пренасрочи тренировката по куидич. Покана обаче не пристигна. Хари се консултира с Хърмаяни и Джини. Никоя от тях не беше получавала покана, а и не знаеха някой друг да е получавал. Хари не спираше да се чуди, дали това значи, че Слъгхорн все пак не беше такъв забраван, какъвто изглеждаше, и дали не беше решен да не дава повече възможности на Хари да го разпитва.
Междувременно, библиотеката на Хогуортс не можа да помогне на Хърмаяни, за пръв път в историята. Тя беше толкова шокирана, че забрави, че е сърдита на Хари за номера му с безоара.