Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— …и така, — завърши Слъгхорн — искам всеки от вас да вземе една от тези стъкленици от бюрото ми. Трябва да създадете противоотрова за отварата вътре преди края на часа. Успех, и не забравяйте защитните си ръкавици.
Хърмаяни беше станала от стола си и беше преполовила пътя към бюрото на Слъгхорн, преди останалите изобщо да разберат, че е време да се размърдат, а до момента когато Хари, Рон и Ърни се върнаха на масата, вече беше изсипала съдържанието на стъкленицата си в котела и стъкмяваше огъня под него.
— Жалко, че Принцът няма да може да ти помогне много с това Хари. — каза тя весело и откровено. — Този път трябва да разбираш залегналите принципи. Няма преки пътеки или измами!
Нервиран, Хари отпуши отровата, която беше взел от бюрото на Слъгхорн, която имаше крещящо розов оттенък, изсипа я в котела и запали огъня под него. Нямаше си и най-малка представа какво трябваше да прави от тук нататък. Хвърли поглед към Рон, който стоеше и изглеждаше доста глуповато, копирайки всичко, което правеше Хари.
— Сигурен ли си, че Принцът не е дал никакви подсказки? — измърмори Рон към Хари.
Хари извади своето копие от „Приготвяне на отвари за напреднали“ и обърна на главата за противоотровите. Там го имаше Третият Закон на Голпалот, дума по дума, както го беше цитирала Хърмаяни, но нито дума на просветление от Принца, по въпроса какво точно означаваше. Явно Принцът, точно като Хърмаяни, не бе имал проблем да го разбере.
— Нищо. — каза Хари мрачно.
Хърмаяни ентусиазирано размахваше пръчката си над котела. За нещастие, те не можеха да копират заклинанието, което правеше, защото тя толкова бе напреднала в безсловесните заклинания, че нямаше нужда да казва и една дума на глас. Ърни Макмилън обаче мърмореше:
— Спешиалис ревелио! — над котела си и звучеше толкова впечатляващо, че Хари и Рон побързаха да го имитират.
На Хари му бяха нужни само пет минути, за да осъзнае, че репутацията му на най-големия майстор на отвари се разбива в краката му. При първата си обиколка из тъмницата, Слъгхорн с надежда се вгледа в котела му, готов да възкликне от удоволствие както обикновено. Вместо това бързо отдръпна глава, кашляйки, тъй като миризмата на развалени яйца го задуши. Изражението на лицето на Хърмаяни не можеше да е по-самодоволно. За нея беше голямо бреме да бъде втора по успех при всеки урок по отвари. В момента тя преливаше мистериозно разделените съставки на отровата си в десет различни кристални шишенца. За да избегне тази дразнеща гледка, Хари се наведе над учебника на Нечистокръвния Принц и разлисти няколко страници с излишна сила.
И тогава я видя, надраскана насред дълъг списък от противоотрови.
„Просто пъхнете безоар в гърлото!“
Хари се втренчи в думите за момент. Не беше ли чувал някога, доста отдавна, за безоар? Не беше ли го споменал Снейп при най-първият им урок по отвари?
„Камък, изваден от стомаха на коза, който предпазва от повечето отрови“.
Това не беше точно отговорът на проблема с Голпалот и ако Снейп все още им беше учител, Хари нямаше да посмее да го направи, обаче назряваше момент за отчаяни действия. Той забърза към шкафа в дъното и се зарови в него, разбутвайки роговете от еднорог и бърканицата от сушени билки, докато не откри най в дъното малка картонена кутия, на която беше написано „Безоар“.
Той отвори кутията в момента, в който Слъгхорн извика:
— Остават ви две минути!
В кутията имаше около половин дузина блестящо кафяви предмета, които приличаха повече на изсушени бъбреци, отколкото на камъни. Хари взе един, прибра обратно кутията в шкафа и забързано се върна при котела си.
— Времето ви изтече! — сърдечно се провикна Слъгхорн. — Е, да видим как сте се справили. Какво имате за мен?
Бавно, Слъгхорн се движеше из стаята и преглеждаше различните противоотрови. Никой не беше завършил задачата, въпреки че Хърмаяни се опитваше да натъпче още няколко съставки в бутилката си преди Слъгхорн да стигне до нея. Рон напълно се беше предал и просто се опитваше да не вдишва отвратителните изпарения, надигащи се от котела му. Хари чакаше и стискаше безоара в леко изпотената си ръка.
Слъгхорн стигна най-накрая до тяхната маса. Подуши отварата на Ърни и с гримаса отмина към Рон. Не се наведе над котела на Рон, а бързо се отдръпна с отвращение.
— А ти, Хари? — каза той. — Какво ще ми покажеш?
Хари протегна ръка, безоарът беше в дланта му.
Слъгхорн се втренчи в него за около десет секунди. Хари се зачуди за момент, дали ще му се разкрещи. И тогава Слъгхорн отметна глава и се заля от смях.