Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин тя не се яви в обичайния час на закуска и когато господарят на дома се осведоми за причината, получи от камериерката уклончив отговор, че господарката днес не се чувства добре.
Тогава Коул реши лично да провери как стоят нещата. Почука леко на вратата. Когато долови отвътре неразбираемо мърморене, влезе в стаята. Алена седеше по нощница с подвити крака в креслото. Като видя съпруга си, тя закри лицето си с шала, сякаш се преструваше, че не забелязва неговото присъствие. Коул веднага усети колко студено беше в спалнята. Огънят в камината беше угаснал и силният вятър явно беше изтеглил всичкия топъл въздух през комина.
— Трябваше да извикаш някого да оправи огъня, Алена — скара й се меко Коул. — В тази стая можеш да измръзнеш до смърт.
Без да отговори, Алена се сви още по-дълбоко в креслото. Тя чу как той отиде до камината и започна да нагласява клапата, която регулираше тягата.
— Правилно ли съм разбрал, че днес не се чувстваш добре? — осведоми се мъжът й.
— А, нищо особено — измърмори Алена.
— Помислих си, че все още ти е мъчно за роклята.
— Вече се примирих с това.
— Ако искаш някаква компенсация, лесно ще го уредим. Познавам един дамски шивач, който сигурно ще може да намери същия плат.
— Благодаря, но ще се оправя и без тази рокля. Имам още няколко, макар и не толкова хубави.
Коул търсеше начин да преодолее сковаността на този учтив, но безсмислен разговор.
— Смятах да отида малко на езда. Не би ли искала да ме придружиш?
Алена повдигна единия край на шала, който беше на главата й, и изпитателно погледна към Коул.
— Съжалявам много, но днес не съм в състояние.
Коул почти изгуби търпение. Прекалено добре си спомняше колко често Роберта симулираше някакво неразположение.
— Ако имаш главоболие, мога да повикам Ани да донесе малко лед. Ледът намалява болката.
— Главата ми е добре — отвърна Алена, като подчерта ясно думата „глава“.
Коул постави ръка върху челото й. Шалът падна от главата на Алена. Тя ядосано го стрелна с очи.
— Температура също нямам.
— Тогава не мога да ти помогна — каза Коул угрижено.
— Някои мъже толкова ли не могат да си представят какво означава да си жена? — Алена леко се беше изчервила. Очевидно й беше неприятно, че я принуждават да дава обяснения. — Толкова малко ли познаваш жените, че не можеш да отгатнеш защо днес не се чувствам добре?
Коул най-сетне разбра и напрани всичко възможно, за да прикрие веселата си усмивка.
— Моля да ме извиниш, че веднага не открих причината за твоето неразположение — каза той тактично. — Нормално би било като съпруг това да не ми убегне, но тъй като ние двамата водим малко странен брачен живот, донякъде мога да бъда извинен.
— Остави ме сама — простена измъчено Алена. Защо идваше при нея винаги, когато нещо не беше в ред? Никога ли няма да я види като горда дама, изпълнена с достойнство и благородно държание?
— Ще те оставя сама, след като се погрижа за тебе — каза Коул, отиде в собствената си спалня и се върна веднага с бутилка бренди. Наля една глътка в чашата и я поднесе на Алена, която я пое с намръщено от отвращение носле.
— Мисля, че е по-добре да остана трезва и да изтърпя всичко в самота.
— Хайде, изпий го — ободри я Коул. — Като лекар мога да те уверя, че брендито е най-доброто лекарство за твоето състояние.
Алена подуши недоверчиво чашата.
— Смятах, че окончателно си закачил професията си на пирона.
— Как бих могъл да устоя на изкушението при толкова симпатична пациентка, която изцяло е оставена в ръцете ми? — отвърна той засмян и метна топло одеяло върху скута й. — Ще позволи ли твоята гордост да ти донеса нещо от града? Какво ще кажеш например за кутия бонбони?
Неговото съблазнително предложение накара Алена да забрави яда си. От години не беше вкусвала бонбони.
Коул прочете отговора в очите й и се засмя щастливо.
— Ще ти купя толкова много, съкровище, че да станеш противна и дебела, ако ги изядеш всичките. След това няма да имам друг избор, освен да анулирам нашия брак.
Алена видя дяволитата му усмивка и се усмихна топло насреща.
— Тогава донеси ми, моля те, само няколко.
— Добре, но те предупреждавам, че може би ще се върна късно. Имам да върша много работа.
Алена се облегна назад и скри разочарованието си зад шала. Коул разбра, че това е намек да си върви. Тръгна към вратата и каза:
— Днес вероятно ще вечерям в града. Така че няма нужда да ме чакаш.
Алена дръпна шала пред лицето си.
— Най-вероятно е и аз да вечерям в стаята си. Следователно няма нужда да се тревожиш за неканени гости.