Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Щом съпругата ти вече има тялото на жена, не е зле да помислите за наследник. Ако знаем, че ще се роди син с кръвта на Алдаран, наистина ще бъдем готови да отхвърлим наглите претенции на враговете ни от Скатфел… А пролетта ще настъпи скоро — добави господарят на Владението със свирепа усмивка. Забеляза обаче изписаната по лицето на Донал упоритост и се озъби. — Момче, още не мръзнеш в адовете на Зандру, няма защо да се мусиш! Не се заблуждавам, че толкова младо момиче ще е особено привлекателно като любовница! Но щом изпълниш дълга си към рода, лягай с колкото жени искаш. Никой няма да те упрекне! Важното е сега Владението да има законен наследник, роден в брак ди катенас.
Донал се извърна за миг. „Всички старци ли са толкова цинични?“ Почувства печалната симпатия на приемния си баща и в същия миг мислите му отекнаха като странно отражение на неговите: „Всички младежи ли са такива глупави идеалисти?“
Дом Михаил се пресегна и стисна ръцете на приемния си син.
— Скъпо момче, ако предпочиташ, мисли само, че догодина по същото време Алдаран ще има законен наследник, значи и положението ти на попечител ще бъде неоспоримо.
Аларт едва не ахна гласно от разкрилата се пред мисления му взор картина — в същата зала състареният Михаил държи на ръце пеленаче, от което между дантелите се вижда само розовият овал на личицето. Обявява го за наследник на Владението сред гръмки викове. Учуди се, че другите двама не ги чуват… и се опомни. Само бе проникнал в едно възможно бъдеще, но му се зави свят от потрес.
Нима Донал наистина щеше да легне със сестра си? Така ли щеше да се роди толкова желаният наследник на Владението? Донал се взря в него, долови какво ставаше в главата му и се ококори безпомощно. Изглежда неволното излъчване стигна и до стареца, който пък се ухили тържествуващо.
В този момент влязоха Маргали и Касандра, Михаил ги погледна снизходително.
— Госпожи, не очаквах празникът ви да свърши толкова рано. Когато дъщерята на старшия иконом навлезе в девичеството, танците и песните продължиха до след полунощ… — Запъна се изведнъж. — Маргали, нещо лошо ли стана? — Още преди тя да отвори уста, разгада истината по изражението на лицето й. — Болестта на прехода! Авара, смили се над нас!
Забрави обзелата го налудничава радост и отново стана загриженият баща. Гласът му трепереше.
— Надявах се тази участ да й бъде спестена. От Алисиана научих навремето, че нейният ларан се е пробудил рано, без никакви кризи, но моето семе е прокълнато… Така умряха синовете и дъщеря ми от моята първа съпруга. — Сведе глава гузно. — Не се бях сещал за тях от години…
— Братовчеде, рано е да се отчайваш! — сгълча го Маргали. — Рената я подготви старателно, за да понесе изпитанието. Сам знаеш, че често първият пристъп на болестта е и най-жестокият. Щом го надмогна, лошото отмина.
— Да, първият пристъп — мрачно повтори Михаил. — Така беше с Рафаела. Предния ден се смееше, танцуваше, свиреше на арфата си. На следващия… беше пищящо изтерзано създание, измъчвано от гърч след гърч в ръцете ми. Никога повече не отвори очи и не ме позна. Когато най-сетне се умори да се бори, не знаех дали да плача или да се радвам, че страданията й свършиха. Но Дорилис оцеля.
— Да — съчувствено потвърди Касандра. — Дори не изпадна в криза. Няма защо да се боиш, че ще умре, сроднико.
Прозвуча гневният глас на Донал:
— Татко, сега разбра ли какво ме притеснява? Преди да обсъждаме кога трябвало да зачене, не е ли по-добре първо да се уверим, че животът й няма да бъде прекъснат от болестта?
Господарят на Алдаран отметна глава като от удар по лицето. Сред гръмотевиците навън се засили тропотът на проливен дъжд, сякаш конниците от Скатфел вече препускаха към крепостта.
Пролетта в Пъкъла започваше, а с нея и войната.
25
През първата луна от пролетта валеше неспирно и Аларт се радваше на дъжда, защото знаеше, че отрядите на Скатфел не могат да тръгнат на поход. Отсрочката му даваше време да се справи и с колебанията си. Получи от Деймън-Рафаел послание, в което изразяваше своята загриженост, че неговият по-малък брат заедно със съпругата си може да пострада при планинските междуособици. Всеки ред като че крещеше за лъжа и измама, защото в края имаше безпрекословна заповед Аларт да тръгне още с отварянето на пътищата след тези безкрайни пороища.
„Ако сега се върна у дома, Деймън-Рафаел ще ме убие. Просто и ясно… Ще ме обвини в измяна. Значи ставам изгнаник. Заклех се да го подкрепям в устрема му към властта, но вече знам, че не бива. А според закона той има пълното право да ми отнеме живота, защото формално погазих клетвата си, макар и само в мисълта си, а не с дела… засега. Още не е напълно уверен, но когато пътищата изсъхнат и аз не се върна, ставам предател в неговите очи.“