Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 227
Перейти на страницу:

„Ако Лестър се поколебае сам да задуши такъв един слух чрез разни непочтени средства — мислеше си Уейланд, — край него сигурно ще се намерят хора, които ще му Направят тази услуга, без да чакат дори съгласието му. Щом се намесвам в тази история, трябва да си сложа маска-невидимка, както прави моят предишен господар, когато се заема да приготвя манната на сатаната. От утре напускам Джайлс Гозлинг И ще променям и пътя, и местопребиваването си по-често дори от лисица, преследвана от кучета. Бих искал да видя още веднъж и тази малка пуританка. Тя наистина е прекалено хубавичка и умна за дъщеря на такъв мошеник като Тони Паликлада.“

Джайлс Гозлинг посрещна с неприкрита радост раздялата с Уейланд. Кръчмарят много добре знаеше колко опасно е да се застава на пътя на любимеца на граф Лестър и затова се страхуваше, че няма да му достигнат морални сили, за да изпълни задачата си докрай. Той беше доволен, че такъв тежък товар се смъква от гърба му, но все пак изказа желание и готовност в Случай на нужда да окаже на мистър Тресилиан или на неговия пратеник всякакви услуги, стига само да не навредят на доброто му име като кръчмар.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА

Ламтиш да яхнеш лихо честолюбие

и падаш в следващия миг…

„МАКБЕТ“

Цяла Англия говореше за пищността на наближаващите тържества в Кенилуърт. Всичко, което можеше да допринесе за великолепието и блясъка на подготвения прием на Елизабет от нейния прочут фаворит, се доставяше незабавно в замъка било от страната, било чужбина. Междувременно Лестър сякаш с всеки изминат ден все повече печелеше благосклонността на кралицата. В Съвета той винаги сядаше до нея, по време на придворните забавления тя гослушаше с увлечение и дори проявяваше известна приятелска интимност. Към него бе насочил поглед всеки, който се надяваше и искаше да постигне нещо в двора. Чуждестранните посланици най-ласкателно го уверяваха в дълбокото уважение, което техните владетели изпитвали към него. В очите на всички той беше alter ego123 на величествената Елизабет, която — това беше всеобщото мнение — само чакаше подходящо време и удобен случай, за да сключи брак и да сподели с него държавната си власт.

Достигнал най-високата точка на успеха, този галеник на съдбата и любимец на кралицата обаче беше може би най-нещастният човек в кралството, което на пръв поглед му принадлежеше. Подобно на някакъв властелин на вълшебници, той превъзхождаше своите приятели и подчинени, като виждаше много неща, които те не можеха да видят. Лестър отлично бе вникнал в характера на своята господарка и тъкмо това дълбоко и подробно познаване на нейното своенравие, както и на благородните й качества, съчетано с острия му ум, красива външност и изискани маниери, му бе помогнало да спечели повече от всички други благоразположението на Елизабет. И понеже познаваше добре характера на кралицата, той непрекъснато се страхуваше от неочаквано и безусловно изпадане в немилост. Лестър приличаше на кормчия, снабден с най-подробна карта за пътя на кораба, на която обаче бяха означени толкова много плитчини, подводни рифове и всевъзможни други опасности, че колкото по-напрегнато и тревожно се взираха очите му в тях, толкова повече се убеждаваше, че би могъл да ги избегне само благодарение на някакво чудо.

Наистина в характера на Елизабет по най-необичаен начин се съчетаваха здравият мъжки разум с чисто женските капризи. Поданиците й с пълни шепи се ползваха от добродетелите на кралицата, които далеч надминаваха недостатъците й, но придворните и приближените й доста често трябваше да търпят неочакваните и необясними прищевки, както и острите избухвания на нейния мнителен и деспотичен нрав. Тя беше грижлива майка за своя народ, но и истинска дъщеря на Хенри VIII. Въпреки че преживените на младини страдания и блестящото образование бяха обуздали и смекчили наследения характер на „безмилостния“ крал, те не бяха успели все пак да го изличат докрай.

„Нравът й — казва сър Джон Харингтън, остроумният и духовният кръщелник на кралицата, успял предостатъчно да се нагледа и на усмивките й, и на мрачните й погледи — често приличаше на нежния ветрец, който подухва в лятно утро откъм запад — той носеше ласка и утешение за всички. Думите й печелеха сърцата… И изведнъж — при най-малкото непослушание — тя беше в състояние да се промени така, че да не остане никакво съмнение чия дъщеря е… Усмивката й бе блясъкът на слънцето, под чиито лъчи всички искаха да се стоплят, тозчас обаче връхлиташе буря, неочаквано се събираха облаци и се разнасяше гръм, който можеше да порази всекиго.“

вернуться

123

Другото „аз“ (лат.).

1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)