Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 227
Перейти на страницу:

— Недейте, господарко, не бива — възрази Джанет. — Кой би могъл да гарантира, че лекарствата, които този човек продава, не са вредни?

— Аз самият — обади се Уейланд и като взе една доза от лекарството, я глътна пред очите им.

Графинята купи останалото, защото Джанет с възраженията си само повиши упоритостта й. Тя дори погълна веднага първата доза и заяви, че на сърцето й е станало по-леко, а на душата — по-спокойно, влияние, дължащо се по всяка вероятност само на нейното въображение. След това графинята събра покупките и хвърли кесията си на Джанет, като й нареди да направи сметката и да плати на търговеца, докато тя самата, сякаш уморена вече от развлечението, което в началото й бе доставил разговорът с търговеца, му пожела лека нощ и без да подозира нищо, се прибра в замъка, лишавайки по този начин Уейланд от всяка възможност да поговори насаме с нея. Все пак той побърза да направи опит за обяснение поне с Джанет.

— Мило момиче — започна той, — лицето ти говори, че обичаш своята господарка. Тя действително се нуждае от услугите на предан приятел.

— И заслужено ги получава от мен — отвърна Джанет. — Но какво всъщност искате да кажете?

— Аз съвсем не съм това, което изглеждам, момиче — продължи търговецът, понижавайки глас.

— В такъв случай толкова по-малко бих могла да ви считам за честен човек.

— Тъкмо обратното — отвърна Уейланд. — Аз не съм никакъв амбулантен търговец.

— Тогава се махайте веднага оттук или ще извикам за помощ — рече Джанет. — Баща ми трябваше досега да се е върнал.

— Не прибързвай, за да не се разкайваш после за това, което си направила. Аз съм един от приятелите на твоята господарка. Тя се нуждае от много повече, а ти искаш да погубиш и малкото, което има сега.

— Откъде да знам, че казвате истината?

— Погледни ме в лицето — каза Уейланд Смит. — Нима очите ми не говорят, че съм честен човек?

И наистина лицето на Уейланд, макар да не бе особено красиво, издаваше остър ум и находчивост, а това, съчетано с живите бляскави очи, добре очертаната уста и приятната усмивка, често придава благородство и привлекателност дори на по-обикновени и неправилни черти. Джанет го погледна с присъщата на жените престорена наивност и отговори:

— Макар и да се хвалиш с честността си, приятелю, и макар че аз не съм свикнала да чета и да разгадавам такива книги, каквито ти ми даваш за прочит, струва ми се все пак, че у теб има по нещо и от търговеца, и от мошеника.

— Може и да има по мъничко — усмихна се Уейланд. — Но както и да е, тази вечер или утре заедно с баща ти тук ще дойде един старец. Той има безшумната походка на котка, злобния и отмъстителен поглед на плъх, раболепието на шпаньол и мъртвата хватка на дог. Пази от него и господарката си, и себе си. Запомни, мила Джанет, той крие змийска отрова под престорената невинност на гълъб. Какво точно зло е замислил срещу вас, не мога да кажа, но смъртта и болестите винаги са го следвали по петите. Не казвай нищо на господарката си. Опитът ме е научил, че при нейното състояние страхът пред бедата е също толкова опасен, колкото и самата беда. Погрижи се обаче да взема лекарството ми, тъй като — той съвсем понижи глас, но все пак доста ясно прошепна в ухото й — то е средство срещу отравяне. Чуй! Те влизат в градината!

Наистина откъм вратата на парка долетяха весели възгласи и шумен разговор. Разтревожен от тях, Уейланд се вмъкна в един гъст храсталак. Джанет се втурна в павилиона, за да не я видят и да прибере разхвърляните по земята стоки, купени от мнимия търговец.

Безпокойството на Джанет обаче беше напразно. Баща й, старият пазач, слугата на лорд Лестър, заедно с астролога нахълтаха шумно в парка, правейки отчаяни опити да успокоят Ламборн, чиято глава вече прекалено се бе сгорещила от виното. Ламборн беше от ония нещастници, които, изпаднали веднъж под влиянието на алкохолните пари, не заспиват като другите пияници, а остават за дълго в тяхна власт и продължават наздравиците, докато накрая ги овладее неудържима полуда. Като мнозина пияници от този вид, Ламборн не само не губеше дар слово, способност да се движи и да действува, но дори ставаше още по-приказлив и на висок глас надрънкваше всичко, което иначе би желал да запази в най-строга тайна.

— Какво! — изкрещя с цяло гърло Майкъл. — А за мен нито поздрав, нито угощение, след като съм довел в жалката ти кучешка колиба самата съдба в лицето на този помощник на дявола, който може да превръща керемидата в испански златни монети. Чуваш ли, ей ти, Тони Паликлада, папист, пуритан, лицемер, скъперник, развратник, дявол, въплъщение на всички човешки грехове, поклони се ниско и отдай заслуженото на оня, който въведе в дома ти самия Мамон, когото ти така почиташ!

1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)