Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
Една от тези старици отвори вратата, когато Уейланд почука, и посрещна молбата му да му се позволи да покаже стоката си на дамите с поток от хули и ругатни на някакъв груб диалект. Той обаче успя да я укроти, като й пъхна в ръката сребърна четирипенсова монета и й обеща плат за шапчица, ако господарката й купи нещо от стоката му.
— Сам бог трябва да те е изпратил, защото шапката ми съвсем се е протрила. Промъкни се с товара си в градината, човече, тя е там и се разхожда.
Старицата поведе търговеца нататък и като му посочи стария, полуразрушен павилион, каза:
— Ето я, виждаш ли — ето я там. Ще накупи много неща, защото обича да се гизди.
„Остави ме да се оправям сам както мога — помисли си Уейланд, като чу старицата да хлопва вратичката след него. — Е, в края на краищата няма да ме бият, няма да посмеят и да ме убият заради такова дребно провинение, пък и все още е доста светло. Каквото ще да става — отивам. Смелият пълководец никога не мисли за отстъпление, преди да са го победили. В павилиона виждам две жени, но как да се обърна към тях? Впрочем да! Уил Шекспир, бъди ми приятел! Ще ги подготвя с песента на Аутолик.“
И той запя смело с приятния си глас популярната песничка от пиесата:
— Какво е това необичайно зрелище, което съдбата ни изпраща, Джанет? — попита графинята.
— Сигурно е някой от ония странствуващи продавачи на дрънкулки-и украшения — отговори въздържано Джанет, — които хвалят глупавите си стоки с още по-глупави маниери. Странно ми е как старата Доркас го е пуснала.
— Какъв щастлив случай за нас, момичето ми — каза графинята. — Ние живеем тук толкова тъжно и скучно и това може би ще ни помогне да убием поне един от подтискащо дългите часове.
— Но какво ще каже баща ми, милостива господарко?
— Той не е мой баща, Джанет, смятам, че не и мой господар. Повикай човека тук, искам да си купя някои нещица.
— Недейте, моля ви! — каза Джанет. — Нима не е достатъчно само да намекнете в следващото си писмо, за да получите всичко, което може да се намери в Англия? С това ще си докараме беда! Умолявам ви, скъпа госпожо, позволете ми да отпратя този човек.
— Заповядвам ти да го повикаш — настоя графинята. — Или не, чакай, страхлива глупачко, аз сама ще го повикам, за да ти спестя кавгата после.
— Уви, милостива господарко, но това едва ли ще е най-лошото — тъжно прошепна Джанет, докато графинята вече викаше търговеца:
— Ела тук, добри човече! Отвори вързопа си и ако в него се намерят хубави стоки, значи, те е довел добрият случай, защото аз ще си доставя удоволствие, а ти ще получиш печалба.
— От какво се нуждае ваша светлост? — попита Уейланд, като разтваряше вързопа си и излагаше съдържанието му с такава сръчност, сякаш бе роден за този занаят. Всъщност на него наистина му се бе случвало да се занимава с търговия по време на своя скитнически живот и сега хвалеше стоките си със словоохотливостта на истински търговец, проявявайки известно умение дори в трудната задача с определянето на цените.
— От какво се нуждая ли? — повтори въпроса му графинята.
— Като се има пред вид, че от шест месеца насам не съм купила по свой избор нито един ярд лен или батиста и дори най-незначителна дреболия, по-добре би било да се попита: какво имаш за продаване? Отдели ми гази батистена блуза с висока яка и маншети, пелеринката, обточена със златен ширит и подплатена с креп, и тази къса наметка от вишнево сукно, украсена със златни илици и копчета. Не е ли чудесна, Джанет?
— Не, милейди — отвърна Джанет, — Ако искате да чуете скромното ми мнение, ще ви кажа, че тя е прекалено пищна, за да бъде изящна.
— Аз, разбира се, не мога да се съглася с твоето мнение, мила — каза графинята, — но за наказание ще я носиш ти. Уверявам те, че златните копчета, които са доста масивни, ще бъдат достатъчно успокоение за баща ти и ще го накарат да се примири с вишневия цвят на наметката. Внимавай само да не ги откъсне и да ги скрие в ковчежето си, за да правят компания на златните монети, които държи заключени в него.
— Моля ви, ваша светлост, бъдете по-снизходителна към моя нещастен баща!
— Струва ли си да го предпазваме от онова — отвърна графинята, — в което самият той е достатъчно предпазлив? Но да се върнем към нашите покупки. За себе си избирам тази шапка и сребърната карфица с бисера. Вземам още и две рокли от червеникавокафявия плат за Доркас и Елисън, Джанет — нека на горките старици им бъде топло през зимата. А нямате ли парфюми, ароматизирани муски или от красивите модерни шишенца за пръскане на благовония?