Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
„Ако наистина бях амбулантен търговец, сигурно щях да напредна — мислеше си Уейланд, докато се стараеше да задоволява исканията й, с които тя го отрупваше с нетърпението на млада жена, дълго време лишена от такова приятно занимание. — И все пак как да я накарам поне за Миг да се замисли сериозно?“
Както й показваше отбраните парфюми и разни други благовония, той изведнъж успя да привлече вниманието й, като подхвърли, че тези стоки сега са поскъпнали почти двойно, тъй като граф Лестър правел бляскави приготовления, за да посрещне кра лицата и целия двор в своя разкошен замък Кенилуърт.
— Ах! — възкликна разтревожено графинята. — Значи, това което се говори, е вярно, Джанет?
— Разбира се, госпожо — отвърна Уейланд, — и аз се учудвам, че още не е стигнало до вашите уши. Кралицата на Англия ще гостува цяла седмица в замъка на благородния граф по време на лятното си пътуване из страната и мнозина казват, че преди още пътуването да приключи, Англия ще се сдобие с крал, а Елизабет Английска — нека бог я пази! — със съпруг.
— Лъжат, мерзавците! — избухна графинята.
— За бога, милейди, разсъдете — каза Джанет, изтръпвайки от мрачно предчувствие, — струва ли си човек да обръща внимание на известията на разни търговци?
— Да, Джанет — съгласи се графинята, — ти си съвсем права, като ми напомни за това. Подобни слухове, които петнят името на най-прославения и най-благородния пер на Англия, могат да се разпространяват само сред жалки, безчестни и долни хора.
— На място да остана, милейди, ако съм направил нещо, с което да заслужа това странно ваше отношение — каза Уейланд Смит, като видя, че гневът й се насочва срещу него. — Аз само повторих онова, което другите говорят.
Междувременно графинята бе успяла вече да се овладее и разтревожена от предупредителните знаци на Джанет, се постара да заличи впечатлението от избухването си.
— Забрави за това, добри човече — каза тя, — не можах просто да повярвам, че нашата кралица би могла да промени своя живот на девственица, така скъп на нас — нейните поданици. — И за да промени темата на разговор, графинята добави, разглеждайки съдържанието на едно ковчеже, в чиито отделения бяха наредени най-различни парфюми и церове: — Я ми кажи по-добре, какво е това нещо, скрито толкова старателно в тази сребърна кутийка?
— Това е лекарство против душевно разстройство, госпожо, от каквото — уверен съм — ваша светлост никога няма да има причини да се оплаква. Ако вземате от него всеки ден в продължение на една седмица по една доза, равна на царевично зърно вие ще направите сърцето си неуязвимо за тежкото страдание, причинено от самота, меланхолия, несподелена любов, излъгани надежди…
— Ти да не си луд, приятелю? — остро го прекъсна графинята. — Или си мислиш, че понеже бях така добра да накупя жалките ти дрънкулки на мошенически цени, можеш да ми говориш всякакви измислици? Къде се е чуло и видяло душевни страдания да се лекуват с лекарства, предназначени за тялото?
— С ваше позволение — отвърна Уейланд, — аз съм честен човек и продавам стоките си на честни цени. А колкото до това скъпоценно лекарство, ще кажа само, че като ви описах неговите качества, не съм ви карал да го купите, така че не бих имал причини да ви лъжа. Аз не твърдя, че то може да излекува една дълбоко вкоренена душевна болест, която единствено бог и времето биха могли да изцерят. Казвам само, че това лекарство спасява от сърдечна мъка, от меланхолия, която изпепелява душата. Вече съм излекувал мнозина с него — и в кралския двор, и сред обикновените граждани, — а съвсем наскоро помогнах и на мистър Едмънд Тресилиан, един високо уважаван джентълмен от Корнуол, който бе изпаднал в такава силна меланхолия — причинена, казват, от нещастна любов, — че приятелите му дори се уплашиха за живота му.
Той млъкна. В продължение на няколко минути графинята също не каза нито дума, а после попита с тон, на който напразно се стараеше да придаде равнодушие и спокойствие:
— А оправи ли се напълно джентълменът, за когото говориш?
— Горе-долу, госпожо — отвърна Уейланд, — поне не се оплаква от телесни болки.
— И аз ще взема малко от това лекарство, Джанет — заяви графинята. — На мен също ми се случва да изпадам от време на време в такава меланхолия, която помрачава мозъка.