Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 227
Перейти на страницу:

— За бога, говори по-тихо! — каза Фостър. — Влез вътре — ще имаш и вино, и всичко, каквото пожелаеш.

— Не, стари мошенико — крещеше пияният скандалджия, — аз ще пия тука, alfresco120 — както казват италианците. Не, не и не — не искам да пия с този дявол-отровител вътре, защото не желая да се задуша от изпаренията на арсеника и живака. Негодникът Варни ме научи да се пазя от това.

— В името на всички дяволи — донеси му вино! — каза алхимикът.

— Аха! За да ми го подправиш, нали, честни приятелю? Ти би ме нагостил и със зелен камък, и с чемерика, и с витриол, и с азотна киселина, и с още двайсет други дяволски вещества, които ще заклокочат в главата ми като в котела на вещиците, когато призовават дявола. Ти сам ми подай бутилката, приятелю Тони Паликлада, но гледай да бъде по-студено, не искам вино, загрято на кладата, върху която се изгарят епископи! Нека Лестър стане крал, щом иска — съгласен съм! А Варни, негодникът Варни, ако ще да стане и велик везир — чудесно! Ами аз какво ще стана тогава? Какво ли? Разбира се, че император. Император Ламборн! Все пак ще хвърля един поглед на тази първа красавица, която те са зазидали тук за собствено удоволствие. Тази вечер тя ще ми поднесе чашата вино за лека нощ! Но какво ще прави този човек с две съпруги, пък ако ще е двайсет пъти да е граф? Отговаряй, Тони, приятелю мой! Отговаряй, развратно, лицемерно куче, което бог е зачеркнал в книгата на живота, но което с всички сили се старае отново да се напъха в нея. Отговаряй, стари подпалвачо на епископи и сквернословни фанатико!

— Ще му забия ножа до дръжката — измърмори Фостър, разтреперан от гняв.

— Без насилие, за бога! — рече астрологът. — Трябва леко да се пипа. Драги Ламборн, искаш ли да пиеш заедно с мен за здравето на благородния граф Лестър и на мистър Ричард Варни?

— Искам, мой стари Албумазар, искам, верни мой доставчико на миша отрова! Бих те разцелувал дори, почтени нарушителю на Lex Julia121, — както казват в Лайден122, ако от теб не се разнасяше такава отвратителна миризма на сяра и на всевъзможни други аптекарски гадости. Съгласен съм — нека пием за здравето на Варни и Лестър — за благородните и възвишени души на тези двама безсъвестни, лукави, алчни, коварни и славолюбиви злодеи. Няма да кажа нито дума повече, но ще наостря кинжала си в гръдната кост на оня, който откаже да пие с мен! И тъй, джентълмени…

При тези думи Ламборн пресуши на един дъх подадената му от астролога чаша — която съдържаше не вино, а чист спирт, — понечи да изрече някаква ругатня, но гласът му секна по средата, празната чаша падна от ръката му, той хвана дръжката на шпагата си, но не му стигнаха сили да я измъкне, олюля се и рухна безжизнен като труп в ръцете на слугата, който го завлече до стаята му и го сложи да легне.

В цялата тази бъркотия Джанет успя да се промъкне незабелязано до спалнята на господарката си, трепереща като лист, но решена да запази в тайна от графинята страшните подозрения, които пробудиха у нея пиянските брътвежи на Ламборн. Макар и все още неопределени, нейните страхове намираха подкрепа и в думите на търговеца, ето защо тя поощри намерението на господарката си да вземе препоръчаното от него лекарство, макар че в противен случай би се постарала да я разубеди.

Нито една подробност от приказките на Ламборн не убягна от ухото на Уейланд, който обаче можеше далеч по-добре да ги изтълкува. Той изпитваше искрено съжаление към хубавата графиня, която за първи път бе видял сред щастливото й семейство, изложена сега на кроежите на банда негодници. Възмущението му пламна е още по-голяма сила, когато чу гласа на бившия си господар, към когото питаеше в еднаква степен и омраза, и страх. Но той беше уверен в собствените си знания и в собствената си сръчност и изобретателност и затова още същата вечер взе решение, колкото и опасна да се окаже задачата, да разнищи до дъно тази тайна, за да помогне на нещастната графиня, ако това, разбира се, беше все още възможно. Някои откъслечни думи, които Ламборн бе изтървал в пияното си състояние, накараха Уейланд за първи път да се усъмни, че Варни е действал само за своя сметка, като е ухажвал и се е стремил да спечели любовта на това прекрасно момиче. Мълвата твърдеше, че този усърден слуга неведнъж бе правил услуги на лорда в неговите любовни истории, и на Уейланд Смит му мина през ум, че не е изключено самият Лестър да се окаже главното действащо лице в случая. Той естествено не можеше да предположи, че графът вече е сключил брак с Еми Робсарт, но дори само една мимолетна любовна авантюра с момиче с нейното обществено положение беше вече изключително важна тайна, чието разкриване би могло сериозно да подкопае властта на фаворита на Елизабет.

вернуться

120

На хлад (итал.).

вернуться

121

Закон на Юлия (лат.).

вернуться

122

Става въпрос за юридическия факултет на прочутия университет в град Лайден, Холандия.

1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)