Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 227
Перейти на страницу:

„В такъв случай Аласко ще трябва да свърши своята работа — реши той. — Заболяването на мисис Варни ще бъде достатъчно оправдание пред нейно величество, че не е могла да й изрази почитта си. А това заболяване би могло да се окаже тежко и дори неизлечимо, ако Елизабет продължи да гледа така благосклонно лорд Лестър. Аз няма да пропусна възможността да стана фаворит на монарха поради липса на нужните средства. Напред, конче мое, напред! Честолюбието, надеждата за власт, за наслаждение и за мъст също така дълбоко впиват жилото си в сърцето ми, както аз забивам шпорите си в хълбоците ти. Препускай, конче мое, препускай! Дяволът тласка напред и двама ни!“

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ВТОРА

Ако не съм по хубост равна

с надменните придворни дами,

защо тогава ме открадна

от моя дом и от баща ми?

На любовта нетърпелива

с крилете не летиш насам.

Дали съм мъртва или жива,

е все едно за тебе, знам.

„Къмнър хол“ от
УИЛЯМ ДЖУЛИЪС МИКЪЛ

Светските дами от нашето време, както и от всяка друга епоха, би трябвало да признаят, че младата и красива графиня Лестър освен младостта и красотата си притежаваше и две други качества, които й даваха пълно право да заеме място сред знатните и високопоставени жени. Както видяхме при срещата й с търговеца, тя притежаваше неудържима склонност да прави излишни покупки единствено заради удоволствието да се сдобие с разни безполезни и лъскави дреболии, които всъщност престават да доставят удоволствие веднага щом станат собствени. Освен това тя беше в състояние всеки ден да отделя голяма част от времето си да се разкрасява, въпреки че пищността и разнообразието на тоалетите й можеха да срещнат единствено полуироничната похвала на скромната Джанет или одобрителния поглед на собствените й ясни очи, които я гледаха от огледалото, блеснали от възторг.

Би трябвало все пак да бъдем по-снизходителни към лекомислените пристрастия на графиня Еми, тъй като в ония времена образованието е давало много слаба или почти никаква храна на ума, буден по природа, но непривикнал към занимания. Ако не обичаше да избира украшения и да ги носи, тя би могла само да тъче гоблени или да бродира, докато изделията на ръцете й не покрият всички стени и кресла в Лидкоут хол, или пък да разнообрази заниманията на Минерва, като приготвя огромни пудинги за завръщането на сър Хю Робсарт от лов. Еми обаче нямаше вродена дарба нито към тъкачния стан, нито към иглата, нито към готварската книга. Беше още дете, когато загуби майка си, баща й не й противоречеше в нищо, а Тресилиан — единственият от приятелите й, който можеше и имаше желание да се заеме с образованието й — си навреди доста на авторитета пред нея, като пое прекалено усърдно ролята на учител. Поради това жизнерадостното, разглезено и безгрижно момиче се отнасяше към него със страх и голямо уважение, но почти не изпитваше нежните чувства, които той се надяваше да й внуши. Така сърцето й бе останало свободно, а въображението й лесно бе пленено от благородната външност, изисканите маниери и тънките ласкателства на Лестър, преди още да й стане известно колко той е богат и могъщ.

Честите посещения на Лестър в Къмнър хол в началото на брака им я караха да се примири със самотата и уединението, на които бе обречена. Но когато тези посещения започнаха да стават все по-редки и по-редки, а паузите се запълваха само с писма, съдържащи извинения за отсъствието — при това обикновено доста кратки и не винаги достатъчно нежни, — недоволството и подозрението се заселиха в тези разкошни помещения, създадени от любовта за красотата. Отговорите й до Лестър прекалено явно изразяваха тези чувства. Тя настояваше — и това беше естествено, но неблагоразумно — да бъде изведена от мрачното и усамотено жилище и графът открито да признае техния брак. Като излагаше съображенията си с цялото умение, на което беше способна, тя се осланяше преди всичко на пламенността на молбите си. Понякога се осмеляваше дори да го упреква и с това даваше на Лестър поводи да изразява недоволството си.

1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)