Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 227
Перейти на страницу:

— Елизабет ще се ядоса, ако не види Еми там — каза Лестър. — Дали у нея са възникнали някакви подозрения, от което аз най-много се опасявам, или пък Съсекс, а може би и някой друг таен враг, й е напомнил за молбата на Тресилиан, не знам; но дори и по време на най-приятелските и благосклонни разговори, които води с мен, тя непрекъснато се връща към историята на Еми Робсарт. Според мен Еми е робът в колесницата ми, поставен там от злата ми съдба, за да пречи на успеха ми и да го разруши, когато той достигне най-високата си точка. Посочи ми средство, Варни, как да решим тази неразрешима задача. Отлагах непрекъснато проклетите тържества, като използувах всеки, поне привидно приличен повод, но днешният ни разговор поставя всичко на карта. Тя ми заяви нежно, но твърдо: „Няма да ви даваме повече време за приготовления, милорд, за да не се разорите напълно. В събота, на девети юли, ще бъдем при вас в Кенилуърт. Молим ви да не забравите нито един от определените от нас гости и наши приближени, и особено онова лекомислено момиче Еми Робсарт. Ние искаме да видим жената, която е могла да отхвърли поетичния мистър Тресилиан заради вашия слуга Ричард Варни.“ Моля те, Варни, напрегни цялата си изобретателност, която толкова често ни е спасявала. Така съм сигурен, че тъкмо сега над мен е надвиснала опасността, посочена от хороскопа ми, както съм сигурен, че се наричам Дъдли.

— Няма ли начин да бъде убедена графинята да играе за известно време незначителната роля, която обстоятелствата й налагат? — попита след кратко колебание Варни.

— Какво?! Графинята да се нарече твоя жена? Това не е съвместимо нито с моята, нито с нейната чест!

— Уви, милорд — отвърна Варни, — Елизабет я счита за моя жена, а да се опровергае това, би означавало да се разкрие всичко.

— Измисли нещо друго, Варни — извика силно развълнуван графът. — Това, което предлагаш, няма да стане в никакъв случай! Дори аз да се съглася, тя не би се съгласила. Уверявам те, Варни, ако още не си се убедил сам, че тази дъщеря на скромен благородник от Девъншир е не по-малко горда от самата кралица Елизабет. Еми е готова да отстъпва за много неща, но когато става дума за честта й, тя изведнъж става мнителна и упорита до крайност.

— Вече сме го изпитали, милорд, и затова стигнахме до туй положение — рече Варни. — Не знам обаче какво друго би могло да се предложи. Струва ми се все пак, че заради щастието, което й дарихте, като я направихте ваша жена, излагайки се на най-голям риск, тя е длъжна да направи нещо, за да предотврати надвисналата опасност.

— Изключено — отвърна графът, като махна с ръка. — Аз я познавам добре и съм убеден, че нито със сила, нито с молба би могла да бъде накарана да приеме твоето име дори и за един час.

— Да, положението е трудно — рече сухо Варни и без да обсъжда повече този въпрос, добави: — Да допуснем, че намерим някоя жена, която би могла да се представи вместо нея. Такива неща са правени в дворовете на не по-малко умни и прозорливи монарси от Елизабет.

— Това е абсолютна глупост, Варни — отвърна графът. — Тресилиан веднага ще открие измамата и разобличението ще стане неизбежно.

— Бихме могли да отстраним Тресилиан от двора — каза несмутимият Варни.

— По какъв начин?

— Придворен като вас, милорд, разполага с много начини, за да отстрани от сцената оня, който си пъха носа във вашите работи и се осмелява да ви се противопоставя.

— За Такова нещо изобщо не би трябвало-да споменаваш пред мен, Варни — отговори бързо графът. — Освен това то не би могло да помогне с нищо в случая. В двора може да има много други, които да познават Еми, а при отсъствието на Тресилиан непременно ще повикат баща й или някой друг от близките й. Напрегни ума си да измислиш нещо друго.

— Не зная какво да ви кажа, милорд — отговори Варни, — но ако аз бях в затруднение като вашето, щях да отида право в Къмнър хол и да принудя жена си да приеме всички мерки, които нейната и моята безопасност налагат.

— Разбери, Варни — възрази Лестър, — аз не мога да я принудя да участвува в такава долна история — това твърде много противоречи на благородния й характер и би било недостойна отплата за нейната любов към мен.

— Е, милорд, вие сте мъдър и благороден човек, на вас не ви е чужда възвишената романтика, подходяща за Аркадия, както пише вашият племенник, сър Филип Сидни. А пък аз съм ваш покорен слуга, принадлежа на обикновения земен свят и съм доволен, че познавам така добре и него, и пътищата му, за да мога да служа на ваша милост. Ще си позволя обаче да попитам: кой е задължен повече за този щастлив съюз — вие или графинята; и кой от двамата би трябвало да бъде по-отстъпчив и да се съобразява с желанията, интересите и безопасността на другия?

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)