Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 227
Перейти на страницу:

— Уверявам те, Варни — рече графът, — тя не само заслужава всичко, което бих могъл да й предложа, но и стократно го заплаща с благородството и красотата си, защото никога такова величие не е спохождало същество, по-богато надарено от природата, да го украси!

— Аз мога само да се радвам, милорд, че сте доволен от своя избор — отвърна Варни с обичайната си иронична усмивка, която дори уважението му към Лестър не винаги можеше да обуздае.

— Ще имате достатъчно време спокойно да се наслаждавате на обществото на такова обаятелно и красиво създание — естествено, след като изтече срокът на пребиваването ви в Тауър, при това срок, който ще съответствува на престъплението — подигравка с чувствата на Елизабет Тюдор. На по-леко наказание, предполагам, не се надявате?

— Ах ти, ехиден дявол! — извика Лестър. — Нима се подиграваш с нещастието ми? Прави каквото смяташ за добре.

— Ако казвате това сериозно, милорд, трябва веднага да тръгнете за Къмнър — каза Варни.

— По-добре върви ти, Варни. Сатаната ти е дал дар слово и то става по-убедително, колкото по-долен е случаят, който, го е предизвикал. Аз не съм достатъчно подъл, за да настоявам за подобна измама. Върви, казвам ти! Не ме карай да те моля за собствения си позор!

— Не е необходимо, милорд, но ако наистина ми възлагате задачата да взема съгласието за тази наложителна мярка, трябва да ми дадете препоръчително писмо и да ми позволите да използувам всички средства, които са в моя власт, за да накарам графинята да последва съвета ви. Убеден съм, че любовта й към ваша милост, както и нейната готовност да направи всичко необходимо за вашето щастие и безопасност, ще я накарат да се съгласи да носи за няколко дни името на един скромен човек като мен, още повече, че то е не по-малко старинно от името на нейния баща.

Лестър взе перо и хартия и на няколко пъти започва писмото до графинята, но все оставаше недоволен и го разкъсваше на парчета. Най-сетне той написа няколко заплетени изречения, в които я заклеваше по причини, засягащи неговия живот и чест, да се съгласи през дните на тържествата, в Кенилуърт да носи името Варни. Накрая добави, че Варни ще й обясни какви точно са тези причини, налагащи да се прибегне до подобна измама. Подписа се, запечата писмото и го подхвърли през масата на Варни, като му даде знак с ръка да тръгва. Съветникът му незабавно се оттегли.

Лестър остана като вцепенен на мястото си, докато не чу тропот на конски копита — Варни, без дори да се преоблече, се бе метнал на седлото и съпроводен само от един слуга, препусна към Бъркшир. При този шум графът скочи от креслото и изтича до прозореца с намерението да отмени недостойното нареждане, с което бе натоварил човек, нямащ, както сам твърдеше, други добродетели освен предаността си към своя господар. Но Варни вече се беше отдалечил. Ясното и обсипано със звезди небе, което в ония времена се е считало за Книга на Съдбите, се разкри пред очите на Лестър, когато лой отвори прозореца, и отклони мислите му от добрия и мъжествен порив, който го бе обзел за миг.

— Звездите следват своя мълчалив, но неотклонен път — рече Лестър, като оглеждаше небосвода. — Те нямат глас, който нашият слух би могъл да долови, но оказват непрекъснато въздействие върху всички обитатели на нищожната планета Земя. Ако астролозите не ме лъжат, тъкмо сега в моята съдба настъпва страшен прелом. Близък е часът, от който ме съветват да се пазя и на който — в същото време — ми внушават да се надявам. Казват, крал съм щял да стана! Но по какъв начин? Чрез брак? Всички надежди за това рухнаха — и нищо не мога да сторя! Богатите нидерландци ме канят да поема властта над тях и ако Елизабет се съгласи, ще ми дадат короната си. Но нима нямам право на това и тук, в Англия? Правото на йоркския род, предадено по наследство от Джордж Кларънс на фамилията Хънтигдън, която — ако се случи нещо с кралицата — ще има благоприятни изгледи за успех. А Хънтигдън са от моя род. Аз обаче няма да се задълбавам в тези висши тайни. Известно време ще следвам мълчаливо и потайно пътя си като подземна река. Ще дойде време да разгърна сили и да помета всичко, което ми се изпречи.

Докато Лестър се опитваше да подтисне угризенията на съвестта си, търсейки оправдание в политическата необходимост, или пък се отдаваше на безумни честолюбиви мечти, неговият пратеник бе напуснал вече града и бързаше към Бъркшир. Варни също бе окрилен от надежди. Той бе довел лорд Лестър до такова състояние, до каквото желаеше, и тогава графът му бе открил глъбините на душата си и го бе направил посредник в интимните преговори със съпругата си. Беше му ясно, че занапред на графа би му било трудно да се справя без неговите услуги или пък да му отказва на исканията, колкото и големи да са те. Ако ли пък тази надменна дама — така Варни наричаше графинята, — се съгласи с искането на съпруга си, то мнимият й съпруг, Варни, навярно би могъл да попадне в положение, когато няма да бъде необходимо да сдържа и най-смелите си желания. Възможно бе обстоятелствата да му позволят да постигне пълно тържество. Той мислеше за това тържество със смесени чувства, но на първо място стоеше желанието за отмъщение заради предишното й пренебрежително отношение към него. Мисълта му обаче отново се върна към възможността графинята да отхвърли всички уговорки и категорично да откаже да играе ролята, която й предлагаха в кенилуъртската драма.

1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)