Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Роклята й се промени — от бяла вълна, мека, но с не особено високо качество и поръбена със седем цветни ивици, по една за всяка Аджа. Ако се натъкнеше на някоя, която нямаше да изчезне само за няколко мига, щеше да се пренесе обратно в Сиенда и щяха да си помислят, че е просто една от Посветените, докоснала Тел-айеран-риод в сънищата си. Не. Не хана, а кабинета на Шериам. Всяка подобна щеше да е Черна Аджа, а в края на краищата от нея се очакваше тя да ги преследва, а не обратното.
Довършвайки маскировката си, тя внезапно стисна червеникаво-златистата си плитка и направи гримаса към лицето на Мелайне в огледалото. Сега тук имаше жена, която тя с удоволствие би предала в ръцете на Шериам.
Кабинетът на Наставницата на новачките се намираше близо до техните квартири и в широките, облицовани с плочки коридори за миг-два се мяркаха изплашени момичета, облечени в чисто белите новашки рокли. Твърде много новашки кошмари трябваше да е предизвикала Шериам. Нинив ги пренебрегна и продължи напред — новачките не се задържаха в Света на сънищата достатъчно дълго, за да я забележат, а ако го стореха, щяха да я помислят само за част от собствения си сън.
От кабинета на Амирлин я отделяха само няколко стъпала по широкото стълбище. Когато се приближи, пред нея се появи изведнъж Елайда, със запотено лице, в кървавочервена нощница и с епитрахила на Амирлинския трон около раменете. Или почти — синята ивица липсваше.
Строгите й тъмни очи изгледаха Нинив.
— Аз съм Амирлинския трон, момиче! Не знаеш ли какво е почтителност? Ще трябва да те… — И се стопи във въздуха по средата на думата.
Нинив издиша хрипливо. Елайда да е Амирлин — това със сигурност беше кошмар. „Вероятно най-любимият й сън — помисли си тя подигравателно. — По-скоро в Тийр ще завали сняг, отколкото тя да се издигне толкова високо.“
Преддверието си беше почти във вида, в който го помнеше, с една широка маса и стол зад нея за Пазителката на Хрониките. Няколко стола бяха подредени до стената за Айез Седай, очакващи да бъдат поканени да говорят с Амирлин; новачките и Посветените стояха прави. Спретнато подредените документи по масата обаче — завързани свитъци и големи късове пергамент с восъчни печати, както и писма — не изглеждаха в стила на Леане. Не че тя беше немарлива, тъкмо напротив, но Нинив винаги беше смятала, че прибира всички тези неща през нощта.
Тя отвори смело вратата към вътрешното помещение, но когато пристъпи вътре, стъпката й се забави. Нищо чудно, че не бе успяла да се пренесе в съня си тук — стаята нямаше нищо общо с онова, което помнеше. Масата бе различна — с масивна резба, столът бе висок, подобен на трон. Резбовани столове без облегалки бяха подредени в съвършена дъга пред масата. На Сюан Санче й допадаше просто обзавеждане, сякаш по този начин изтъкваше, че все още се смята за дъщеря на обикновен рибар, и тя държеше тук само още един допълнителен стол, който не винаги предоставяше на посетителките си. И тази бяла ваза, пълна с пищни червени рози и щръкнала върху мраморен пиедестал като паметник! Сюан обичаше цветя, но предпочиташе букети, които да напомнят поляна с диви цветя. И над камината беше висяла простичка картина с рибарски лодки сред висока тръстика. Сега там имаше две големи картини, едната от които Нинив разпозна. Ранд, сражаващ се с един от Отстъпниците, който се беше самонарекъл Баал-замон, сред облаците над Фалме. Другата, на три дървени пана, изобразяваше сцени, които й бяха непознати.
Вратата се отвори и сърцето на Нинив подскочи. Червенокоса Посветена, която тя не беше виждала, пристъпи в стаята и се взря в нея. Този път видението не се стопи и не изчезна. Тъкмо докато Нинив се канеше отново да се пренесе в кабинета на Шериам, червенокосата жена каза: