Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Нинив, ако Мелайне разбере, че използваш нейното лице, няма да се разминеш само с детската рокличка. — И също толкова внезапно се превърна в Егвийн в нейното айилско облекло.
— Изплаши ме — промърмори Нинив. — Значи Мъдрите най-после се съгласиха да те пуснат да ходиш където си поискаш? Или Мелайне е зад…
— Заслужаваш да те сплашат, и още как — сопна й се Егвийн и по бузите й изби червенина. — Ти си глупачка, Нинив. Като дете, играещо си в плевнята със запалена свещ.
Нинив зяпна. Егвийн да я хока така?
— Я слушай, Егвийн ал-Вийр. Няма да приема това от Мелайне и няма да го приема от…
— Никак няма да е зле да го приемеш от някого, преди да си се убила.
— Аз…
— Би трябвало да ти взема пръстена веднага. И да го дам на Елейн и да й кажа да не ти позволява изобщо да го взимаш.
— Да й кажеш да не…
— Да не смяташ, че Мелайне преувеличава? — каза строго Егвийн и размаха срещу нея пръст почти като Мелайне. — Изобщо не преувеличава, Нинив. Мъдрите ти повтаряха простата истина за Тел-айеран-риод много пъти, но ти, изглежда, си мислиш, че са някакви глупачки. Не се дръж като глупаво хлапе. Мога да се закълна, че всичкият разум, който е имало в главата ти, се е изпарил като облак дим. Е, крайно време е да го разбереш, Нинив! — Тя изсумтя шумно и намести шала на раменете си. — В момента се опитваш да си поиграеш с хубавите пламъчета в камината и си твърде глупава, за да разбереш, че можеш да се изгориш.
Нинив я зяпна удивена. Двете се бяха карали твърде често, но Егвийн никога досега не си беше позволявала да се опитва да я облече като малко момиченце, хванато да бърка в буркана с мед. Никога! Роклята. Но тя носеше рокля на Посветена, с нечие чуждо лице. Тя отново се превърна в себе си, в добра синя вълнена рокля, каквато често беше носила на събранията на Кръга. Чувстваше се ограбена от предишния си авторитет като Премъдра.
— Много добре си давам сметка колко неща не знам — отвърна тя, — но тези айилки…
— Нима не разбираш, че в съня си можеш да се напъхаш в нещо, от което да не можеш да се измъкнеш? Сънищата тук са истински. Ако позволиш да бъдеш завлечена в нечий приятен сън, можеш да се окажеш в капан. Сама ще се заклещиш. Докато не умреш.
— Ти ще…
— В Тел-айеран-риод бродят кошмари, Нинив.
— Ти ще ме оставиш ли най-сетне да проговоря? — излая Нинив. Или по-скоро се опита — в гласа й имаше твърде много отчаяна молба, за да й хареса. И най-малката нотка щеше да й е твърде много.
— Не, няма да те оставя — отвърна твърдо Егвийн. — Не и докато не решиш да кажеш нещо, което си заслужава да се чуе. Казах „кошмари“ и имам предвид кошмари, Нинив. Когато някой сънува кошмар, докато се намира в Тел-айеран-риод, той също е истински. И понякога оцелява и остава тук, след като сънуващият си е отишъл. Нима наистина не разбираш?
Внезапно нечии груби ръце хванаха Нинив за раменете. Двама огромни дрипави мъже я вдигнаха във въздуха. Лицата им бяха разядени, от устите им капеше слуз, зъбите им бяха жълти. Тя се опита да ги накара да изчезнат — щом Мъдрите сънебродници можеха, значи и тя можеше — и единият от тях раздра роклята й отпред додолу. Другият сграбчи брадичката й с мазолестата си длан и изви лицето й към себе си; главата му се наведе към нея, устата му се отвори още повече. Дали за да я целуне, или да я захапе, тя не разбра, но по-скоро бе готова да умре, отколкото да позволи което и да е от двете. Отчаяно се замята, за да достигне сайдар, но не улови нищо — изпълваше я страх, не гняв. Дебели нокти се забиха в бузите й. Егвийн бе направила това по някакъв начин. Егвийн.
— Моля те, Егвийн! — изписка тя изплашено. — Моля те!
Мъжете — съществата — изчезнаха и ходилата й тупнаха на пода. Единственото, което можа да направи, бе да се разтрепери и да заплаче. Припряно оправи разкъсаната дреха, но драскотините от дългите нокти останаха по шията и гърдите й. Облеклото лесно можеше да се оправи в Тел-айеран-риод, но това, което се случеше на човек…
Почти очакваше Егвийн да започне да я успокоява и за пръв път беше склонна да го приеме с радост. Но единственото, което другата жена каза, беше:
— Тук се срещат и по-лоши неща, но и кошмарите са предостатъчни. Тези аз ги направих и аз ги премахнах, но дори и аз имам трудности с онези, на които се натъквам. А не съм се опитвала да ги задържам, Нинив. Ако знаеш как да ги премахваш, можеш да опиташ.
— Можех просто да се пренеса насън. В кабинета на Шериам или обратно в леглото си.
— Но беше твърде изплашена, за да можеш да си го помислиш — отвърна сухо Егвийн. — О, я стига с тази намусена физиономия. Много глупаво ти стои.
Нинив я изгледа яростно, но това не подейства; вместо да влиза в спор, Егвийн само повдигна вежди.