Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
— Тези човеци — рече Мандрейк — можеш ли да ги опишеш?
Бебето подсмръкна.
— Сложно е… Можеш ли да опишеш стадо зайци? — То се замисли. — На няколко им липсваше смелост, докато пък други се надуваха.
Кити и Мандрейк се спогледаха.
— Това е правителството.
— Нуда дава на всеки избор. Като следват определена формула, те трябва да призоват дух у себе си. Джинът Факарл стои до стола на Нуда и държи дебела книга. Той им казва кое име да извикат. Ако се съгласят, процедурата се извършва. Ако не, ги унищожават.
Мандрейк прехапа устни.
— Какво е общото мнение?
— Досега всеки политик се е съгласил да предаде съзнанието си. Предпочитат да приемат и най-низкото унижение пред това да изберат по-почтения начин.
Кити изрита стената.
— Нуда не си губи времето. Създава си армията.
— И по този начин премахва единствените хора, които могат да му противостоят — каза Мандрейк. — Дяволче, каква е ситуацията навън?
Бебето сви рамене.
— Зависи от гледната точка. От моя гледна точка перспективата е розова. В тази сграда са останали малко живи хора. Навън, в Централен Лондон, се събират огромни множества от обикновени хора, окуражени от отсъствието на отговор от правителството. В Уайтхол два батальона върколаци оказват някакъв отпор в района на Парламента. Няколко магьосници трескаво се опитват да се свържат с шефовете си, но неуспешно.
— Ха! Все още има няколко магьосници в действие! — Мандрейк кимна енергично. — По-нисшите не ходиха на пиесата. Може би те ще ни помогнат… Какви демони използват?
— Сбирщина от фолиоти, които се свиват зад кошчетата за боклук, докато обикновените минават покрай тях.
Мандрейк изстена.
— Безнадеждно е. Дяволче, новините ти са лоши, но ти се справи добре. — Той направи великодушен жест. — Ако оцелея, ти ще получиш свободата си.
— Тогава ще си остана тук цяла вечност. — Дискът се изчисти.
— Значи няма да получим помощ отвън — рече бавно магьосникът. — Ще трябва да използвам Жезъла, ако мога да се добера до него. Ако успея да го накарам да проработи…
Кити го докосна по ръката.
— Говореше ми за Портата на Птолемей. Какъв е точният метод? Може ли да се направи лесно?
Той се отдръпна, очите му изглеждаха ядосани и объркани.
— Защо упорстваш за това?
— Птолемей е използвал Портата, за да стигне до джиновете — било е жест на помирение, на добра воля. И ние трябва да направим това, и то бързо, ако искаме да получим някаква помощ.
— Да получим някаква…? О, Боже! — Мандрейк заговори като на някакво глупаво дете.
— Кити, демоните са наши врагове. Така е от хилядолетия. Вярно е, че силите им са полезни, но те са зли и ще ни наранят, ако могат. Това се доказа точно тази вечер! Даде им се някакъв шанс и те нахлуха!
— Някои нахлуха — рече Кити. — Но не всички. Бартимеус не се съгласи да остане.
— И какво от това? Бартимеус е нищо! Нищо повече от един обикновен джин, отслабнал до безкрайност, когото държах тук прекалено дълго.
— И въпреки това, той е лоялен към нас. Със сигурност към мен поне. Може би дори и към теб.
Магьосникът тръсна глава.
— Глупости. Лоялността му се променя при всяко призоваване. Само преди няколко дни той служи на друг господар, без съмнение един от съперниците ми. Но това няма връзка с проблема. За да се добера до Жезъла…
— Аз го призовах.
— … ще трябва да се измъкна. Трябва да отвлечеш внима… чакай малко. Какво?
— Аз го призовах.
Очите на Мандрейк се изцъклиха и той залитна. Устата му издаваше странни, пукащи звуци като риба на сухо.
— Но… ти си…
— Да — извика Кити. — Аз съм обикновена. Точно така. Но това вече няма голямо значение, нали? Огледай се само. Всичко се обръща с краката нагоре: магьосници унищожиха правителството; демоните доброволно се оставят да бъдат призовавани от събратята си; обикновените поемат контрола по улиците. Старите, установени неща се разпадат, Мандрейк, и само онези, които се адаптират, ще надделеят. Аз възнамерявам да съм една от тях. А ти? — Тя посочи към вратата. — Всеки момент ще се върне Факарл и ще те заведе пред Нуда. Искаш да продължиш да се заяждаш дотогава ли? Да, аз научих малко от изкуството ви. Аз призовах Бартимеус. Поисках да се съюзя с него, но той отказа, защото не му вярвах. Той е скептично настроен към нас, разбираш ли? Само един човек в миналото се е отнасял към него с пълно доверие и това е бил Птолемей.
Очите на Мандрейк се уголемиха.
— Какво? Не и същият Птолемей, който…
— Точно същият. Той е използвал Портата, направил е жеста. Защо си мислиш, че Бартимеус все още носи външния му вид? О, ти не си си давал сметка? След всичките тези години на обучение не можеш да видиш това, което е пред очите ти. — Тя поклати глава тъжно. — Когато го призовах — продължи тя, — Бартимеус ми каза, че би направил всичко заради направения от Птолемей жест. „Нашата връзка нямаше граници.“ Така каза той. А чу ли какво каза сега, когато си тръгна?