Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
А от завесите по прозорците и лекия дим, който се носеше из двореца, вътре беше полутъмно и сиво, тъй както Аспарух виждаше степта.
Аспарух сядаше в някоя от трите стаи, в които Кубрат живееше, ако зиме идваше във Фанагория, та гледаше оръжията, кожите и губерите, с които Кубрат беше покрил каменните стени. А на седмия ден Аспарух започна да пипа сабите, да милва кожите и да обръща губерите, за да види как са извезани. И като дръпна голям губер, видя изправено до стената високо бронзово огледало. И огледалото беше прашно.
Тогава Аспарух видя, че в огледалото се отразява Кубрат. И както навремето в спомена за същото огледало Кубрат намери изображението на Аспарух, сега Аспарух намери изображението на Кубрат. И прахът беше като годините, които щяха да изминат, за да се превърне синът в бащата. И през праха лицето на младия Аспарух се виждаше само като петно и очертание. Така Аспарух видя, че очертанията на лицето му — и на плещите му, и на увисналите му ръце, и на нозете му, между които проблясваше светлина — повтарят очертанията на Кубрат. И Аспарух усети, че се слива с Кубрат — и една част от него се отдели и отиде някъде надалеч, за да страда и да умира. И той посегна да изтрие това изображение, но дланта му изчисти бронза и той видя очите си.
И жрецът дочака Аспарух да дойде при него и да му каже:
— Татко, нека слезем в града.
А жрецът, макар сърцето му да ликуваше, сухо и сякаш с неохота каза:
— Да отидем.
И те излязоха от двореца. А дворецът се вдигаше в най-високата част на града, но това всъщност не беше никакъв връх, ами като че ли насипана могила, защото най-високото място на целия полуостров Фанагория, който разделяше полусладките води на Меотида от полусолените води на Черно море, това най-високо място нямаше и двеста крачки височина. Фанагорийският хълм беше обграден от крепостна стена и на него белееха развалините от храмовете на Аполон Лечителя и на Артемида Агротера — което ще рече Богатата на земя. Но фанагорийците най обичаха храма на Афродита Апатура — което ще рече Измамницата. И мраморните храмове приличаха на черепи, увенчани в зелени венци, защото бяха изоставени и пусти, макар болните още да ходеха в Аполоновия храм, а бездетните и продажните жени да кадяха и да колеха гълъби в храма на Афродита.
Крепостните стени на горния град бяха стегнати с дялани камъни и се виждаше къде над старите и мухлясали, и почернели камъни се вдига новият Кубратов градеж. Ако пък човек се качеше на високата кула на двореца, тогава зъберите на крепостта се виждаха наоколо като белите бордове на голям кораб, а край него се ширеше долният град със зелените вълни на смокините, чинарите и лозите и с белите гребени на каменните къщи. И както морякът може да сложи в ред кораба си, но не е властен над вълните, които го носят, така и Кубрат можеше да гради и да стегне крепостта, но долният град, който я обграждаше, беше във властта на занаятчиите и на търговците.
И като слизаха към пристанището, Аспарух и жрецът като че ли вървяха през предградията на някакъв много голям град, та човек все очакваше да стигне до средата на града — до площадите и високите сгради, а тази среда все не идеше. Имаше и каменни сгради, стари и нови, но всичко като че ли беше отразено, видяно другаде и пренесено, или достроявано и престроявано, и то построено набързо, та дори разкривено. А някъде видяното другаде беше останало недовидяно и недоразбрано, та се смесваха отражения на разни страни и на разни времена. И като вървяха през тесните улички, заградени от двете страни със зидове като стени на канал — пък и улиците приличаха на канали, защото в средата им течеше поток от нечистотии, Аспарух и жрецът чуваха да се приближава към тях шумът на големи вълни и големи тълпи, сякаш разярено море връхлиташе с вълна след вълна брега, а полудели тълпи след тълпи с викове се хвърляха във вълните.
И като минаха втори порутени крепостни стени, Аспарух и жрецът видяха фанагорийското тържище. И зад него — морското пристанище на Фанагория, покрито със стотици и хиляди мачти. И зад пристанището — синьо море. И зад морето — насрещния бряг на протока, брега на полуостров Крим, където белееше сянката на града Пантикапея, който се спускаше на стъпала към морето. А над града, над пристанището и над протока се виеха чайки и грачеха.