Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Десет минути, но генералния секретар казва, че Грозни прави изявление пред парламента и отказва да участва, ако ние ще сме на линията.
Лицето на Борджия беше обляно в пот.
— Сър, трябва да преместим тази операция в Маунт Уедър.
Малър не му обърна внимание, а погледна монитора на видеовръзката.
— Генерал Дорошов, как ще се отрази на противоракетния ни щит пръв удар от такава величина?
На екрана се появи бледото лице на командващия военноморските сили на САЩ.
— Сър, щитът може да извади от строя най-много няколко десетки ракети, но в арсенала ни няма нищо, което да се справи с такава повсеместна атака. Повечето руски междуконтинентални балистични ракети са програмирани да летят ниско над земята. Елиминирането на подобна заплаха ни се струваше малко вероятно и технологията ни…
Малър възмутено поклати глава.
— Двайсет проклети милиарда долара. И за какво?
Пиер Борджия погледна генерал Фекондо, който кимна.
— Господин президент, може би има друга възможност. Ако сме сигурни, че Грозни се готви да нанесе удар, може би трябва да го изпреварим. Последният ни оперативен план показва, че първият удар с хиляда и осемстотин бойни глави ефективно ще обезвреди деветдесет и един процента от руските и китайските ракетни установки, базирани на земята, и…
— Не! Няма да вляза в историята като американския президент, започнал трета световна война!
— Първият удар ще бъде оправдан — настоя генерал Дорошов.
— Не мога да оправдая избиването на два милиарда души, генерале. Ще се придържаме към дипломатическите и отбранителните цели, които сме си поставили. Къде е вицепрезидентът?
— Последното, което чух, е, че пътува към „Бун“.
— Може би да изпратим там хеликоптер, който да го закара във Федералната агенция за управление на кризи — предложи генерал Фекондо.
— Не — побърза да възрази Борджия. — Вицепрезидентът никога не е бил…
— Той е член на Изпълнителния съвет.
— Няма значение. Чейни никога не е бил включван официално в списъка на оцелелите. В Маунт Уедър има място само за…
— Достатъчно! — изкрещя президентът.
В кабинета влезе Дик Прзистас.
— Съжалявам, че закъснях, но пътищата са ад. Видяхте ли какво става?
Той включи Си Ен Ен.
На екрана се появиха уплашени американци, които трескаво събираха багажа си и го трупаха в колите. Репортерката поднесе микрофона на баща на три деца.
— Не знам какво става, по дяволите! Руснаците казват, че ние взривяваме онези бомби. Президентът ни твърди, че не сме ние. Не знам кой е крив и кой прав, но вече не вярвам нито на Малър, нито на Грозни. Довечера напускаме града.
Камерата показа демонстранти пред Белия дом — носеха плакати с надписи за Апокалипсиса.
„ВИКТОР ГРОЗНИ Е АНТИХРИСТ!
РАЗКАЙ СЕ ВЕДНАГА!
БОЖИЯТ ГНЯВ ЩЕ СЕ ИЗСИПЕ ВЪРХУ НАС!“
После започнаха да се редуват сцени от разграбване на търговски център и на задръстена от коли магистрала. Хората в един пикап размахваха оръжия.
— Господин президент, конференцията по видеовръзката започва.
Малър се премести до отсрещната стена, на която бяха монтирани пет монитора. Вторият се включи и показа членовете на Съвета за сигурност на Обединените нации. Мястото на руския представител беше празно.
— Господин генерален секретар, уважаеми членове на Съвета, искам отново да подчертая, че Съединените щати не са отговорни за експлозиите с новото поколение оръжие. Но имаме причина да смятаме, че може би Иран е взел на прицел Израел в опит да въвлече страната ни в директен конфликт с Русия. Позволете ми да повторя, че ние искаме да избегнем това на всяка цена. И за да няма недоразумение, ние заповядахме на флота си да напусне Оманския залив. Моля, информирайте президента Грозни, че Съединените щати няма да изстрелят ракети срещу Руската федерация и съюзниците й, но няма и да се отметнем от задължението си да отбраняваме Израел.
— Съветът ще предаде посланието ви. Господ да ви е на помощ, господин президент.
— Господ да е на помощ на всички ни, господин генерален секретар.
Малър се обърна към Борджия.
— Къде е семейството ми?
— Вече пътуват към Маунт Уедър.
— Добре. Тръгваме. Генерал Фекондо?
— Да, сър?