Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Като: Защо, по дяволите, Джери разговаряше с Тед Питърсън?… Защо го смъмри толкова строго?… Знаейки дългата ми история с този задник, защо не спомена, че познава Питърсън?… Какво, накратко, ставаше помежду им?
И когато престанах да размишлявам върху тези въпроси, трябваше да обмисля всички съмнения на Елиът Кепъл по отношение на фонда.
Тръгнах на север от Бетъри парк, върнах се през празните каньони на финансовия район, ударих на изток през Китайския квартал и Малката Италия и накрая завих обратно към Уустър стрийт. Тръгвайки към източния край на квартала, видях, че мансардата свети. За пръв път от около месец насам Джери се беше прибрал преди полунощ. Не бях изненадан. След всичко, което бях надробил в Паркър меридиен, той очевидно ме чакаше в засада — и несъмнено възнамеряваше да ми изрита задника.
Исках да избегна тази конфронтация — да продължа да вървя в нощта, надявайки се, че на сутринта положението ми може и да се подобри. Но знаех, че — според Принципите за бизнес мениджмънт на Балантайн — да избягаш от отговорността (особено след като си сгрешил в преценката си) се смяташе за основен смъртен грях (почти равен на това да отбележиш тъчдаун за противниковия отбор). Винаги посрещай музиката, признавай грешката си, преценявай нещата цялостно — съветва Джак Балантайн в Зоната на успеха, защото когато признаваме грешките си с мъжко достойнство, ние се учим.
Нямаше как да се измъкна. Трябваше да си призная грешката и тогава да прегърна положението си на бездомник с мъжко достойнство.
Когато влязох, Джери се беше настанил на дивана. Беше погълнат от телефонен разговор — така че аз се отправих към стаята си и започнах да си събирам дрехите. След пет минути Джери влезе при мен. Забелязвайки отворения куфар върху матрака, той попита:
— Какво правиш, по дяволите?
— Заминавам.
— Защо, за бога?
— Реших, че след всичко, което се случи в Паркър меридиен…
— Постъпи тъпо. Абсолютно тъпо. Но… част от вината е моя. Защото трябваше да ти кажа, че Питърсън работи за нас.
— Какво? — успях да попитам.
— Изглеждаш шокиран — почти се засмя Джери.
— Аз съм шокиран.
— Това стана наскоро. И както и да е, той просто ни помага като съветник. Ослушва се за нови компании, в които може да си струва да инвестираме.
— Защо не ми каза?
— Защото като знам миналите ти истории с този тип, прецених, че може би ще приемеш зле новината.
— Правилно си преценил. Искам да кажа… не мога да повярвам, Джери. Този тип беше моето наказание. И Враг Номер Едно. Да не говорим, че е един напълно зъл шибаняк. А сега ти искаш да работиш с него…?
— Той е важен играч в GBS. Може да ни бъде много полезен. И когато се запознах с него преди три седмици…
— Това продължава от три седмици?
— Нед, престани да се правиш на предаден съпруг. Говорим за бизнес. Двама мои бизнес партньори ме представиха на Питърсън, той ми се стори умен играч, напипал пулса на тази индустрия, така че му предложих една консултантска сделка с нас. Която, честно казано, не е в съгласие с правилата на GBS — но тук става дума за това, че ние двамата просто ще се срещаме веднъж месечно на обяд и аз ще го разпитвам за нови компании. Както и да е, знаейки колко мразиш Питърсън…
— С основателна причина…
— Добре, съгласен съм, той се е държал отвратително с теб… И, знаейки това, аз наистина не исках да те разстройвам с факта, че това е — е, нищо повече от една консултантска дейност, която всъщност няма нищо общо с теб. Но като стана дума, тази вечер нещата малко се промениха.
— Как?
— Когато ти влезе, аз разговарях с мистър Балантайн. Той вече е чул за сцената на приема. Знаеш ли какво ми каза? Трябва да се възхищаваш от Нед, че е поставил това копеле на мястото му. Но все пак това е магарешка постъпка.
Аз вдигнах рамене и казах:
— Виновен по всички обвинения. Съжалявам.
— Извиненията са приети. Извади си дрехите от куфара. Никой не те уволнява.
— Благодаря, Джери.
— Но все още имаме проблем. GBS е най-големият световен играч в компютърната индустрия. Тед Питърсън е нашата връзка с него. Той може да е кучи син, но е наш кучи син. Не искаме да го изгубим. Така че ето какво предлага мистър Балантайн: ти го извеждаш на вечеря и изглаждаш нещата с него…