Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Мамка му, няма начин…
— Нед, когато мистър Балантайн предлага нещо, то е равносилно на заповед.
— Той разбира ли моята история с Питърсън?
— Напълно. И, разбира се, е на твоя страна. Но, както казах преди, това е бизнес — и, както обича да отбелязва мистър Балантайн, в бизнеса често се налага да спиш със задници. Както и да е, той мисли, че за теб срещата с Питърсън на мъжки разговор ще бъде нещо като изграждане на характера и така ще отслабиш напрежението помежду ви.
— Все пак не ми харесва.
— Такъв е шибаният живот, Нед.
— Ами ако откажа?
— Боя се, че тогава наистина ще си събираш багажа.
Това беше отговорът, който очаквах. И от който се ужасявах. Вдигнах ръце високо във въздуха — универсално разбираем жест за капитулация.
— Добре, добре, ще се срещна с него.
— Добро момче.
— Но ако той откаже да се срещне с мен? Особено след говната, които му наговорих на публично място?
— Няма да откаже.
— Как можеш да бъдеш толкова сигурен?
— Защото знам, че иска тази консултантска работа. Много. Всъщност, той наистина се нуждае от нея.
— Но защо? Той е голяма клечка в GBS.
— Голяма и много разточителна клечка. С обичайните парични проблеми на хората от горния слой на средната класа. Опитва се да свърже двата края с триста бона на година. Изглежда, че Тед просто не може да направи това с по-малко от триста седемдесет и пет. Което означава, че той има постоянно нарастващ проблем с дълговете. Проблем, който може да се реши лесно като играе по нашата свирка.
Телефонът звънна. Джери посегна към него. Бързо накара човека от другата страна на линията да млъкне, после затвори.
— Това беше срещата ми за тази вечер. Сериозно прецаканата ми среща. Трябваше да се видя с нея в Одеон преди трийсет минути.
— Можеш да кажеш, че аз съм виновен.
— Повярвай ми, ще го направя. Утре вечер свободен ли си?
— Да, предполагам.
— Ще се опитам да уредя тази среща с Питърсън за тогава. Вероятно някъде наблизо до офиса му в Стамфърд. Най-добре е да оставиш всичко това зад гърба си колкото може по-скоро. Между другото, как минаха нещата в Бостън?
— Исках да поговоря с теб за това. Онзи тип, с когото се срещнах във Федерал & Стейт…
— Страхотно е, че си се видял с някого от там. Те наистина са много добри в играта с взаимните фондове…
— Да, но онзи тип, когото видях… е, той имаше, ъъъ, няколко въпроса за „Екскалибър“…
— Виж, сега наистина нямам време за това.
— Какво ще кажеш за утре на закуска?
— Ще закусвам във Фили. После заминавам за Уилмингтън и Балтимор за две последователни срещи. Няма да се върна в града преди десет. Но, хей, ще се видим тук в десет и трийсет, ще пийнем някъде по нещо и тогава можеш да ми разкажеш какво е станало в Бостън и как си уредил нещата с Питърсън. Ще накарам Пеги да уговори вечерята със секретарката му — и тя ще ти се обади, щом научи подробностите кога и къде.
И, разбира се, в единайсет на другия ден телефонът в офиса ми звънна. Секретарката на Джери, Пеги, ми съобщи, че вечерята с мистър Питърсън е уредена за седем вечерта в Кънектикът, в преддверието на хотел Хайт Риджънси, разположен на Пост роуд в Олд Гринич.
— Мистър Питърсън ще тръгне с колата си към Хайт направо от работа — обясни Пеги. — Но ако вие хванете Метро Норт в шест нула четири от Гранд сентръл, ще бъдете в Олд Гринич в шест и четиридесет и осем. А после имате точно десет минути с такси до ресторанта. Така че и двамата можете да се срещнете точно навреме.
Точно така трябваше да стане — ако влакът в шест часа и четири минути от Гранд сентръл не беше спрял пред Порт Честър за почти половин час, благодарение на сигнал за голяма повреда. Използвайки клетъчния си телефон, аз се обадих в ресторанта и съобщих, че ще закъснея. Вече се ужасявах от тази среща лице в лице с Питърсън, а сега опасенията ми полетяха нагоре като космическа ракета.
На спирката в Олд Гринич повиках такси. Трябваха ми десет минути, за да пристигна — което означаваше, че не успях да стигна до Хайт Риджънси преди седем и четиридесет и пет. Преддверието беше обзаведено тематично: Райската градина от предградията, с поточе, чакълени пътечки и полутропически дръвчета. Питърсън седеше на една ъглова маса. Изглеждаше ужасно. Кожата му беше бледна, под очите му имаше големи черни кръгове, ноктите на пръстите му бяха изгризани. Приличаше на човек, който не е спал от няколко дни и е в състояние на постоянно вълнение. И пиеше. Здравата. Когато седнах на масата, келнерката му сервираше нов скоч с лед. Той вече вонеше на Джони Уокър.