Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
„По-малко от двадесет и четири часа“, помисли си той. На шишенцето стоеше знакът на златаря — малък красив герб, гравиран в основата. На полицаите нямаше да им отнеме много време, докато намерят адреса на Джърмин Стрийт, откъдето го беше купил. След това щеше да бъде съвсем просто. Щяха да прегледат книгите с поръчки и да ги сравнят със самото шишенце. След като се обадеха на някои от най-редовните клиенти, щяха да проведат дискретни разпити в домовете им. Най-многото, на което можеше да се надява, бяха двадесет и четири часа.
Чу като в мъгла Линли да говори по телефона в коридора и по-наблизо — хленченето на Питър. Над всичко това звучеше нечие хъхрещо дишане. След малко осъзна, че е неговото собствено.
— Тръгнаха насам — каза Линли и затвори вратата зад себе си. След това прекоси стаята. — Добре ли си, Сейнт Джеймс?
— Да. Напълно.
За да докаже това, той се отдръпна — нужно му бе голямо усилие на волята — от прозореца. Линли беше свалил дрехите от единствения стол в стаята и го бе поставил до долния край на леглото, с гръб към трупа.
— Полицаите тръгнаха насам — повтори той. После решително поведе брат си към стола и го накара да седне. — До канапето лежи шишенце с нещо, заради което вероятно ще те арестуват, Питър. Имаме само няколко минути да поговорим.
— Не съм виждал никакво шишенце. Не е мое — отвърна Питър и си обърса носа с ръка.
— Кажи ми какво се е случило. Къде беше след събота вечерта?
Питър примижа, сякаш светлината дразнеше очите му.
— Никъде не съм бил.
— Не си играй с мен!
— Да си играя ли? Казвам ти…
— Сега трябва да се оправяш сам. В състояние ли си да го разбереш? Трябва да се оправяш съвсем сам. Затова можеш или да ми кажеш истината, или да говориш с полицията. Честно казано, безразлично ми е кое ще избереш.
— Истината ти казвам! Не съм бил другаде, освен тук!
— От колко време?
— От събота. Неделя. Не знам. Не помня.
— По кое време пристигнахте?
— След зазоряване.
— В колко часа?
— Не знам в колко часа! Какво значение има?
— Голямо, тъй като Джъстин Брук е мъртъв. Но в момента имаш късмет, защото полицията смята, че е било нещастен случай.
Питър изкриви устни.
— И си мислиш, че аз съм го убил? Ами Мик? И за него ли ще ме натопиш, Томи? — След като изрече името на брат си, гласът му пресекна. Той отново заплака и тялото му се разтърси от силни, сухи ридания. Покри лицето си с ръце. Ноктите му бяха изгризани и покрити със засъхнала мръсотия. — Винаги си мислиш най-лошото за мен, нали?
Сейнт Джеймс видя, че Линли се готви за словесна битка, и се намеси, за да я предотврати:
— Ще ти бъдат зададени много въпроси, Питър. Като си помислиш, може би ще ти е по-лесно да отговаряш на Томи, така че той да ти помогне, отколкото на някого, когото дори не познаваш.
— Не мога да говоря с него! — изхълца Питър. — Той не иска да ме слуша! Аз съм нищо за него!
— Как можеш да говориш така? — попита ядосано Томас.
— Защото е вярно и ти го знаеш. Просто ме откупваш. Никога не си правил нещо по-различно. Винаги се явяваше с чековата книжка, просто защото така ти беше по-лесно. Не бе нужно да се забъркваш. Но никога не си ми помагал, нито веднъж в живота ми, за каквото и да било! — Той се сви на стола, притисна корема си с ръце и облегна глава на коленете си. — Бях на шест годинки, когато той се разболя, Томи. Бях на седем, когато ти напусна. Бях на дванадесет, когато почина. Знаеш ли какво ми беше? Можеш ли поне да си го представиш? И всичко, което имах — всичко, проклет да си, — беше горкият стар Родерик. Правеше всичко възможно да ми бъде като баща. Всякога, когато смяташе, че може да му се размине. Но винаги тайно, за да не разбереш.
Линли го накара да се изправи.
— Значи си започнал да вземаш наркотици по моя вина? Недей да ми го приписваш. Не смей!
— Нищо не ти приписвам! — процеди брат му. — Презирам те!
— Мислиш, че не го знам ли? Живееш всяка секунда от живота си, за да ми създаваш проблеми. Дори открадна фотоапаратите на Дебора, за да си върнеш на мен, нали?
— Това наистина с голям майтап, Томи! Махай се оттук, ако обичаш. Остави ме на полицията.