Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— На това място ли свършват спомените ти? — попита Катрин.
— Не помня как съм си ударила главата. Но предполагам, че това е станало. Защо? Какво? Да не би да казваш, че не съм си удряла главата? Да не би да твърдиш, че спомените ми прекъсват тук, защото съм му направила нещо? Затова ли ме гледаш така?
— Как по-точно? — безпристрастно попита Катрин.
— Не ми излизай с тези номера! — избухна Фиона. — Така! Така, както ме гледаш сега.
Катрин отклони поглед. Но семето беше посято и Фиона потъна в бездна от отчаяние. Тъмно, студено, безмилостно място.
— Мислех си, че уж трябва да ми помогнеш — изпъшка Фиона.
44.
— Ако искате да говорите отново с нея, ще трябва да повдигнете обвинения.
Питър Ериън излъчваше самоувереност, която обезоръжаваше заседателите и печелеше съдиите. В колежа се бе занимавал със сърфинг и беше красив като от реклама на „Армани“. Дори в девет сутринта в очите му имаше холивудски блясък. Говореше като жител на Южна Калифорния, въпреки че по произход бе от Сан Франциско.
Работата беше там, че Уолт харесваше Ериън. Мислеше си, че ако самият той бе станал адвокат вместо полицай, вероятно щеше много да прилича на него. От време на време подхвърляше шеговито на младия адвокат защо не смени страните и не стане прокурор, но си спечелваше единствено присмех.
Голите хълмове, които се виждаха през прозореца на кабинета на шерифа, изглеждаха пълни с живот на слънчевата светлина. Така му се искаше да тръгне по баирите!
— Искам да видя уликите по случая.
— Виж, Питър, уважавам положението ти. Добър си в това, което правиш, и двамата го знаем. Но по-добре не изисквай уликите. Това е един от редките случаи, когато е в интерес на клиентката ти просто да си излезеш през вратата и да оставиш всичко на мен. Аз харесвам Кайра.
— Това няма да стане.
— Позволи ми да поговоря пак с нея тази сутрин, за около час. Насаме. Всички ще спечелят.
— Първо ме запознай с уликите. — Ериън го изгледа втренчено — поглед, който целеше да го сплаши, но не успя. — Накарай ме да повярвам.
— Не прави това. Знаеш, че няма да стане.
Интеркомът на Уолт се обади.
— Шерифе, когато имате минутка…
По природа Уолт не беше суеверен. Някои полицаи бяха: слагаха портфейлите си по определен начин в задния джоб, носеха значките си обърнати или имаха талисмани. Някои поглеждаха календара сутрин и определяха какво ще правят според прищевките на нумерологията. Уолт не беше от тях, но това прекъсване изигра същата роля. Нещо в избора на момент, нещо в изражението върху лицето на Ериън, нещо неразличимо, неопределимо — някакво такова странно нещо го накара да постъпи по начин, който той усещаше, че е в разрез със собствените му действия. Въпреки това го направи. Протегна ръка, изчака Питър да я стисне и посочи към вратата на кабинета.
— Уликите — каза Ериън — или няма разговор.
Вече взел решение и определил стратегията и плана си, Уолт каза:
— Ще запозная Дъг със случая. — Говореше за окръжния прокурор Дъг Анстед. — От там нататък ние поемаме нещата.
Ериън изглеждаше засегнат. Насили се да се усмихне — получи се по-скоро озъбване — и тръгна към изхода.
— Лошо решение, шерифе.
— Лошо решение беше, че г-ца Кеншоу ти се обади, адвокате.
Стомахът му се сви. Едно беше да се озовеш случайно в опасно положение, а съвсем друго — да се поставиш доброволно в него. Той винеше Фиона; винеше себе си, че бе гледал на всичко през изкривената призма на емоциите. Чувстваше се глупав и уязвим, и отлично съзнаваше, че именно дребните решения определят успеха или провала — много повече, отколкото големите. Уолт обикновено се придържаше стриктно към процедурите, затова от чувството, че импровизира, му се гадеше. Обзе го съжаление. Съжаление, че изобщо бе копал толкова надълбоко.