Онова, което не ме убива

— Значи е на това равнище.

— В тази атака има части, пред които оставам със зяпнала уста, а съм видял немалко. Ето защо хвърлихме неимоверно много усилия да говорим с хакери и просветени хора от бранша, да ги разпитваме. Кой би бил способен да направи нещо велико, ама наистина велико? Кои са действителните големи звезди днес? Естествено, бяхме принудени да задаваме въпросите по-хитро, та никой да не заподозре какво се е случило на практика. Ударихме на камък. Като да стреляш в тъмното, като да крещиш в пустинята. Никой не знаеше нищо, дори не се и преструваше, че знае, или, да, разбира се, упоменаваха се редица имена, но никое не изглеждаше правилното. Известно време се занимавахме с един руснак, Юрий Богданов. Стар наркоман и крадец с вълшебни пръсти. Нищо не може да го спре. Хаква каквото си поиска, дявол го взел. Още докато бил парцалив скитник в Санкт Петербург, който крадял коли и тежал 40 кг заедно с дрехите, компаниите по ИТ сигурност се мъчели да го вербуват. Дори хора от полицията и разузнавателните служби искали да го привлекат, та да не ги изпреварят престъпните организации. Очевидно обаче тази битка била загубена и днес Богданов е детоксикиран, преуспял и тежи поне 60 кг с дрехите. Почти сме убедени, че той е един от твоите бандити, Алона, това беше и един от поводите да се заинтересуваме от него. Бяхме разбрали за връзката с Паяците след проведените проучвания, но после…

— После не можехте да разберете защо един от техните ще ни предостави нови нишки и взаимовръзки?

— Именно. И тогава продължихме разузнаването. Скоро в разговорите изникна друга банда.

— И кои са те?

— Наричат себе си Републиката на хакерите. Имат страхотна репутация. Смятат ги за върховни таланти, незаменими в криптирането. С пълно право, бих добавил. Ние и мнозина други непрекъснато се мъчим да проникнем в тези групи, не само за да се осведомим какви ги вършат. Искаме и да наемем хората. Понастоящем се е разразила битка за най-добрите хакери.

— Ето че всички сме станали престъпници.

— Ха, да, може би. Както и да е, Републиката на хакерите много я бива. За което имаме достатъчно свидетелства. Ала не е само това. Носят се и слухове, че се били захванали с нещо голямо, а и преди всичко, че лице с псевдоним Боб Песа, който според нас може да се причисли към бандата, е правил проучвания и е задавал въпроси относно едно наше момче, Ричард Фулър. Познаваш ли го?

— Не.

— Манийно-депресивен и самодоволен тип, който отдавна ме тревожи. Класически риск за сигурността. Става надменен и небрежен, когато изпадне в маниакалните си периоди. За банда хакери той е тъкмо човекът, на когото да се нахвърлят, и се изисква да притежаваш наистина квалифицирана информация, за да знаеш това. Психическото му здраве не е общодостъпен факт. Едва ли и майка му е съвсем наясно. Сега обаче до голяма степен съм убеден, че не са проникнали чрез Фулър. Проучихме всеки отделен файл, който Ричард е получил напоследък, и там няма нищо. Изследвахме го от глава до пети. Мисля си все пак, че Ричард Фулър е бил част от първоначалния план на Републиката. Не че разполагам с някакви доказателства срещу групата, съвсем не, ала интуицията ми подсказва, че точно тя стои зад атаката.