Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
22.
Пратеникът донесе в Римската палата два свитъка и макар че махмурлукът пронизваше главата ми като грамаден метален шип, аз бях буден и готов да ги приема на масата за закуска. Навън сивото утро бе започнало да се прокрадва на пръсти по Кралския път към двореца. Седях и гледах с еднакво недоверие бърканите си яйца и двете тръбички за свитъци — черната и медната. Протестите на стомаха ми ме накараха да избутам настрани първо чинията. Върху черната тръбичка имаше орнамент от слонова кост, изобразяващ силуета на разбит кораб — гербът на Исен. Вътре щеше да има официално известие за планираната му визита. Единственият въпрос в ума ми беше къде да избягам и дали да прочета преди това другото съобщение. Нямах никакви финанси, които си струва да се споменават, нямах къде да бягам, нито извинение за бягство, но и дума не можеше да става да остана да се дуелирам с граф Исен. Беше нужно нещо повече от неодобрението на баба, за да се изправя в двубой срещу ненормалник като Исен.
Притиснах челото си с длан в опит да изтикам болката, която си бях причинил сам, и посегнах със стон към медната тръбичка. На нея нямаше опознавателни знаци. Опитах се да сваля капачката с една ръка, предпазливо, за в случай че Мейрес ми е пратил усойница. В крайна сметка изтървах тръбичката на пода и се наложи да използвам и двете си ръце — и двете треперещи в резултат на твърде много вино, стрес и увереността, че ако вътре има усойница, сега тя ще е адски ядосана. Оказа се, че капачката в края се развинтва, а не се издърпва. Изтръсках свитъка и го пригладих върху масата. Отначало ми бе трудно да фокусирам гуреливите си очи, за да разчета калиграфското писмо върху пергамента. Някакво официално писмо или пълномощно.
Погледът ми се прикова върху един ред в горния край: „Даварио Романо Евеналайн от Златната къща, търговски клон“. После върху един в долния край. „Приносителят принц Джалан Кендет е упълномощен да представлява интересите на Голот в африканската търговия — по-специално корабите «Юпитер», «Марс» и «Меркурий».“ Премигнах, вдигнах свитъка пред лицето си и присвих очи срещу него. „Златната къща, Умбертиде, Флоренция“.
Това, изглежда, бе документ, който едновременно ме упълномощаваше и ме пращаше да извърша някакви търговски преговори в Умбертиде, банковата столица на Флоренция. Прокарах пръст по бучката восък, върху която имаше завъртян печат. Отне ми малко време да си спомня откъде го познавам. Осем преплетени пръста.
— Гариус! — казах високо. Даже прекалено високо. И ми се прииска да не го бях правил. За миг пронизителната болка от махмурлука прогони всичките ми мисли. — Гариус — повторих шепнешком. Този символ беше татуиран над вените на лявата му китка. А Голот трябва да бе истинското му име, като на баща му, крал Голот II; Гариус беше просто умалително — даже не знаех как точно се пише. Разгледах документа по-внимателно и видях, че „Джалан“ е нанесено върху друго, изчегъртано име, с още един печат, който да завери промяната.
Навих свитъка и го прибрах в тръбичката, после я стиснах силно и си поех дъх облекчено. Вече имах извинение да се махна и място, където да отида. Скъпият стар дядо Гариус беше чул за неволите ми и беше прехвърлил тази работа на мен. Ако побързах, можех да се измъкна от двореца преди да са довлекли Снори, преди да се е появил графът с размахан меч, блеейки за удовлетворение, и преди Мейрес Алус изобщо да е разбрал нещо. И още по-чудесно, отивах в Умбертиде, където рано или късно се озовават всички пари на света: какво по-хубаво място за един разорен принц да си напълни джобовете? Можех да се върна натежал от злато, да си изплатя дълговете към Алус и останалите лешояди и евентуално дори да открия, че Шарал междувременно е успяла да втълпи малко разум в главата на новия си съпруг.
— Оседлайте коня ми! — И с надеждата, че някой ще предаде тази заповед на главния коняр, се отправих с нестабилна крачка обратно към покоите си, решен този път да си приготвя багаж за пътешествието. Първото, което направих, беше да сменя церемониалната сабя на кръста си със стария боен меч. По пътищата на Флоренция се спазваше мирът на кралицата, но все пак бе в сила и старата максима: колкото по-използван изглежда мечът ти, толкова по-малко вероятно е да го използваш.
Когато имаш махмурлук, язденето или ще те излекува, или ще те довърши. Аз успях да се задържа от правилната страна на тази граница, макар че неведнъж копнеех за милостивите обятия на смъртта. Напуснах Вермилиън в тръс, с претъпкани дисаги, подскачащи върху хълбоците на Нор, докато утринното слънце започваше да напича паветата около нас.