Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
с великата Природа.
ПОЛИКСЕН
И да има,
Природата се подобрява само
щом тя даде ни способ за това
и туй изкуство, със което — казваш —
допълваме Природата, е дело
на същата Природа. Ний успешно
венчаваме присадка благородна
за низък ствол и правим да зачене
от знатна пъпка дивата кора,
ала това изкуство, със което
изменяме Природата, е всъщност
Природа пак!
ПЕРДИТА
Така е.
ПОЛИКСЕН
И затуй
сади си карамфили и недей ги
нарича „незаконни“!
ПЕРДИТА
Пръст не мръдвам
да бодна във лехата стрък от тях!
Да искам да садя такова чудо,
е все едно, ако се боядисвах,
да искам тоз младеж да пожелае
деца от мен, защото е харесал
боята ми!… Вземете и от тези!
Букет от мента, лавандула, риган
и невен, който ляга си да спи
със слънцето и с него става в сълзи.
Това са все цветенца от средата
на лятото и, мисля, ще подхождат
за хора в средна възраст. Драги гости,
добре дошли!
КАМИЛО
Да бях от твойто стадо,
ей Богу, бих забравил да паса,
за да те гледам!
ПЕРДИТА
О, не дай си, Боже,
тъй щяхте да отслабнете, че после
през януари ветровете щяха
да ви продухат целия!
Към Флоризел.
Мой мили,
защо ми липсват пролетни цветя,
подхождащи за свежата ти възраст!…
Тъй както и за вашата, девойки,
понесли върху гранки непорочни
напъпили моминства! Где сте вие,
цветя, които Прозерпина104 пръсна,
когато влюбеният бог на ада
я грабна в колесницата си; вие,
о, нарциси, предварващи цвъртежа
на мартенските лястовички; вие,
свенливи теменужки, надарени
с дъха на Афродита105 и с мъха
на клепките Юнонини106; и вие,
иглики бледи, вехнещи в моминство,
не зърнали жениха Аполон
във жарката му сила (както често
с момите става!); где сте вий, лалета
вий, кринове, кандилки, перуники?
О, как ми трябват те, венец да свия
за тебе, мили, цял да те обсипя,
мой скъпи!
ФЛОРИЗЕЛ
Като тяло на мъртвец?
ПЕРДИТА
Като полянка, гдето Любовта
ще легне и играе! Ако искаш,
и като тяло, само че не мъртво,
а живо и което във прегръдка
ще погреба!… Вземете си цветята!
О, Боже, имам чувство, че играя
кралицата в овчарските забави
на Духовден107! Тез чужди дрехи сякаш
променят нрава ми!
ФЛОРИЗЕЛ
У тебе всичко
е по-добро от другото: говориш —
и аз желая да говориш вечно;
запяваш — и аз искам тъй, със песен,
да пазаруваш, да се молиш Богу,
да даваш милостиня, на слугите
да заповядваш, пеейки; танцуваш —
и искам аз вълна да бъдеш морска,
та само туй да правиш непрестанно,
напред-назад, все тъй! Любима моя,
и най-нищожното, което вършиш,
е толкоз лично твое, че издава
кралицата!
ПЕРДИТА
О, скъпи ми Дорикле,
премного хвалиш ме! Да не личеше
от младостта ти и от тази кръв,
прозираща тъй искрено през нея,
че си пастир, Дорикле, непокварен,
умът ми би ми вдъхнал страх, че ти
нечестно ме ухажваш!
ФЛОРИЗЕЛ
Мила моя,
ти имаш основания за страх
не повече, отколкото аз — мисли,
които да те плашат! Успокой се
и дай ръка за танц! Ний двама с теб сме
два гълъба, събрали се веднъж
завинаги!
ПЕРДИТА
104
Прозерпина (мит.) — владетелка на подземното царство и богиня на плодородието. Дъщеря на Зевс и Деметра. Според легендата веднъж, като брала цветя, била грабната и отвлечена под земята от Аид, бог на подземното царство.
105
Афродита (мит.) — Венера.
106
„… клепките Юнонини…“ (мит.) — римска богиня на плодородието, покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците.
107
„… играя кралицата на Духовден…“ — на Света Троица в Шекспирова Англия се празнували традиционни народни игри, на които се избирали крал и кралица.