Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
високият ви сан не знае страх,
пък аз треперя, като си помисля,
че може и баща ви като вас
из тез места да мине! Богове,
какво ще каже той, като ви види
във таз премяна, като ценен том,
подвързан евтино? Аз как ще срещна,
нагиздена във тез не мои дрехи,
ужасният му гняв?
ФЛОРИЗЕЛ
Не падай духом!
Безсмъртните, забравяйки за свойта
божественост пред любовта, нерядко
приемали са облик на животни103:
вида на бик е взимал и мучал е
сам Юпитер; зеленият Нептун,
превърнал се в овен, е блеял страстно:
а златокъдрестият Аполон
е взимал образ — като мен сега —
на прост овчар. И никое от тези
преображения не е било
извършено за хубост като твойта
и с порив непорочен като моя,
защото в мен дългът е над нагона,
честта ми — над страстта!
ПЕРДИТА
Но тази ваша
решителност ще трябва да отстъпи,
ако се сблъска — както ще се сблъска —
с властта на краля, принце! Или вие
от мен ще се лишите, или аз — от
живота си!
ФЛОРИЗЕЛ
О, скъпа ми Пердита,
не си разваляй радостния празник,
с тез черни мисли! Твой ако не съм,
не ще ме притежава и баща ми,
защото аз не бих могъл да бъда —
ако не бъда твой — ни свой, ни ничий!
Дори Съдбата да не е съгласна,
от туй не ще отстъпя! Усмихни се
и удави страха си в тази радост
наоколо! Виж, гостите пристигат!
Срещни ги весело, като че ли
дошли са за венчавката, която
със свята клетва сме си обещали
един на друг!
ПЕРДИТА
Фортуно, благосклонна
бъди към нас!
ФЛОРИЗЕЛ
Пристигат, приготви се
така да ги посрещнеш, че от радост
лицата им да лумнат!
Влизат Овчарят, Гламчо; с тях — предрешени — Поликсен и Камило; Мопса, Доркас и Слуги.
ОВЧАРЯТ
Къде си, дъще? Като беше жива,
стопанката ми — Бог да я прости —
на този ден бе всичко: домакиня,
прислужница, ключарка и готвачка;
посрещне тоя, оня нагласи
и миг за танц и песен ще открадне;
ту в края на трапезата, ту тук,
в средата й, чевръста и засмяна,
с лице във огън, който често-често
гасеше със наздравици към всички
и всеки поотделно!… А пък ти
си сякаш гостенка, а не стопанка
на празника! Стръкни се, покани
тез двама непознати — тъй се свързват
познанства и приятелства! Без свян!
И всички ни с „добре дошли“ приветствай,
за да ти дава стадото и вълна,
и мляко, и приплод!
ПЕРДИТА (към Поликсен)
Добре дошъл,
почтени гостенино!
Към Камило.
Вие — също!
Баща ми пожела да бъда аз
хазайка на овчарския ни празник…
Подай ми, моля те, цветята, Доркас!
Вземете, господине, тази китка
седефчета и розмарин! Те пазят
цвета си и дъха си цяла зима.
Вземете ги за щастие и спомен
и заповядайте!
ПОЛИКСЕН
Пастирко мила,
добре подбрала си за възрастта ни
таз зимна китка!
ПЕРДИТА
Гостенино драг,
в туй време на годината, когато
е лятото умряло, а не се е
родила още зъзнещата зима,
царуват „незаконните деца на
Природата“ — там разни карамфили
на пръски и петна, които липсват
във селските лехи, — а аз за тях
не ща да търся разсад.
ПОЛИКСЕН
А защо?
Какво те кара да ги пренебрегваш,
девойче мило?
ПЕРДИТА
Туй, че — както казват —
за тяхната игрива пъстрота
изкуството дял имало наравно
103
„… безсмъртните… приемали са облик на животни…“ (мит.) — в случая става дума за Зевс, който се преобразил в бик, за да открадне Европа; за Нептун, който добил от превърнатата в овца Теофана агнето със златното руно; и по-нататък — за Аполон, който служил като овчар при тесалийския цар Адмет и му помогнал да се ожени за дъщерята на цар Пелий — Алкестида.