Смъртта като изкуство

Напрежението отново се сгъсти, но сега придоби някакъв друг цвят — докато на стълбището беше тревожно, сега стана съсредоточено, сякаш жената в жилището на Лесогоров се зае с важна отговорна работа и се страхува да не допусне грешка. Ето какво било! Театърът се зарадва, задето бе съумял да се досети: ами че това е госпожица с леко поведение, която е дошла да върши работа за пари, оттук и нейната съсредоточеност, и липсата на емоции у самия стопанин на жилището. Колко просто се оказа! Никакви съмнения, това е именно проститутка, защото в този момент Театърът не може да измисли никакви други обяснения за тази емоционална картинка.

Когато след известно време почувства, че съсредоточеността се сменя с разочарование, Театърът не можа да сдържи усмивчицата си. Истината е, че не можа да разпознае със сигурност чие беше това разочарование, на Артьом Лесогоров или на неговата гостенка, но абсолютно безпогрешно долови същината на емоцията. Какво си мислехте вие, драги мои? Че като пообщуваш с жена срещу пари, ще си на седмото небе ли? Определено или самият Артьом не е бил на висота, или удоволствието клони по-долу от средното.

На Театъра му доскуча, изключи се от служебната квартира и върна вниманието си към сцената, но след доста кратко време недоволно потръпна: отново едно тревожно напрежение на служебното стълбище му пречеше да се наслаждава на спектакъла. Ама какво се тресе толкова тази жрица на любовта? Така де, да не я изядат на това стълбище? Може пък да е изгоряла крушката и тя просто да се е уплашила, страх я е да не падне? Каквото и да е, стига с тая глупачка, да си тръгва по-скоро и да не пречи със своите тревоги и опасения. И защо Артьом не я изпрати? Да я хване за ръка и да я заведе до служебния вход, та да не се страхува. И това ми било джентълмен, използва госпожицата и я изгони. О, времена, о, нрави…