Пазачът на фара [bg]

– Ти как попадна тук? Разбрах, че „Фристад“ е единственият кризисен център за жени, където наемат и мъже. Лейла отбеляза, че ви избират много внимателно – каза Патрик.

– Да, Лейла е изтърпяла много заради мен и Мате. Той е дошъл тук по препоръка на нейния племенник, сигурност сте чули за това? Колкото до мен, Лейла е добра приятелка с майка ми и я познавам още от малък. Когато се прибрах в Швеция, след като бях доброволец в Танзания, тя ме попита дали бих искал да работя тук. Съгласих се и не съм съжалявал и за секунда. Но отговорността е голяма. Ако объркам нещо, противниците на идеята за мъже в кризисните центрове ще има за какво да се хванат.

– Матс общувал ли е повече от нормалното с някоя от жените?

Патрик наблюдаваше внимателно лицето на Томас, за да види дали зад отговорите му се крие нещо. Но той беше все така спокоен.

– Не, такива неща са строго забранени, до голяма степен и заради това, което току-що ви казах. Поддържаме строго професионални отношения с жените и семействата им. Това е правило номер едно.

– И Матс се е придържал към него? – попита Йоста.

– Всички го правим – каза Томас с леко обидено изражение. – Дейности като нашата зависят от доброто си име. И най-малката погрешна стъпка може да бъде катастрофална и да накара социалните да прекратят съвместната си работа с нас. Което в крайна сметка би било най-лошо за тези, на които искаме да помогнем. И както вече казах, мъжете тук носим още по-тежка отговорност.

Тонът му започваше да става рязък.

– Длъжни сме да попитаме – каза Патрик помирително.

Томас кимна.

– Да, знам. Извинявайте, ако съм прозвучал твърде емоционално. Просто е изключително важно името ни да не бъде опетнено и знам, че Лейла е дълбоко разтревожена. Все се пита как всичко това може да се отрази на организацията. Рано или късно някой ще си помисли, че няма дим без огън, и всичко може да се разпадне. Лейла е рискувала страшно много с „Фристад“ и с новите идеи за ръководене на организацията.

– Разбираме всичко това. В същото време се налага да зададем някои неприятни въпроси. Като например този – Патрик направи кратка пауза, за да се подготви. – Някога забелязвал ли си признаци, че Матс употребява или може би търгува с наркотици?

– Наркотици? – попита Томас и се вторачи в Патрик. – Да, сутринта прочетох за това във вестниците. Много се ядосахме на глупостите, които пишат. Това е пълна лудост. Самата мисъл, че Мате би могъл да е замесен в нещо такова, е абсурдна.

– Чувал ли си за IE?

Патрик си наложи да продължи, макар все повече да се чувстваше така, сякаш човърка открита рана.