Урокът от нейната смърт [bg]

— Дилема, която измъчва много от нас.

Дилема.

Последва дълго мълчание. Брек все още бе втренчил поглед, макар вече не към пасището. Сега проучваше очите на Даян.

— Работите ли? — попита той.

— Да. Току-що приключихте с един от моите босове. Имам още двама. Джейми — вие го видяхте — и съпруг. Всички те представляват доста тежка работа.

— Аха, синът ви. Колоездачът. Той има ли някакви проблеми с ученето?

— Не. Добър ученик, добър спортист.

— Това не е необичайно. Поредността на децата често пъти е важен фактор при дислексията. А съпругът ви е полицай, така ли?

— Детектив. Работи като вманиачен, толкова много отсъства от къщи. — Даян едва не изтърси: „И то за случай, от който е отстранен“. Но каза само: — При нас в Ню Лебънън не стават много убийства.

— От това, което съм чел, из града се е вдигнал доста шум.

— Ами да, с всички тия приказки за Лунния убиец, за култове и какви ли не глупости…

— Глупости ли са?

— Е, нали хванаха онова момче. Не би трябвало да ви го казвам, но това е причината Джейми да се държи малко мрачно. Този, когото обвиняват, беше негов приятел.

— Наистина ли? — Брек съчувствено сбърчи чело. — Горкото момче.

— Доста съм объркана. Не исках да говоря нищо пред Сара, но знаете ли защо полицаят стои там отвън? Някой бе оставил заплашителни писма.

— Какъв ужас.

— За да накара Бил да спре разследването.

— И значи смятат, че приятелят на сина ви е сторил това?

— Филип е един нещастник. С такива родители като неговите не се учудвам, че се оказа негодяй. Сигурна съм, че са го малтретирали. А и майка му пие. Но да заплашва дъщеря ми… това вече не мога да му го простя.

— Но щом са го арестували, тогава защо има охрана?

— Заради Бил. Между нас казано, той не е уверен, че момчето е виновно. Затова поиска полицаят да остане край къщата още няколко дни. Това не ме безпокои особено много. — Даян се поколеба. — Мисля, че аз не би трябвало… Искам да кажа, нещата, които ви говоря, са доста поверителни.

Брек кимна и Даян отново насочи разговора към работата на родителския комитет. След десетина минути Брек погледна часовника си и се изправи.

— Благодаря за кафето. Иска ми се още да остана — призна искрено той, — но трябва да подготвя една лекция.

Даян пое ръката му и без да иска, се вгледа в него — в небрежната му прическа, в клепачите, в устните, правейки си изводи за всяка част поотделно. По този начин избягна да направи извод за Брек като личност. Или като мъж.

Изведнъж й хрумна, че за първи път от години тя разговаря сериозно в кухнята си сама с мъж, с когото няма роднинска връзка. Тя попита:

— Значи следващия вторник, нали?

— Ще го очаквам с нетърпение. — Брек добави: — Беше ми приятно да разговарям с вас. Мисля, че установихме добър контакт.