Среднощният диамант [bg]

— Разбира се, че няма. Имаме нужда от време първо да планираме нови събития и да им осигурим тоалети. Всичките им предишни дрехи са изгубени, но можем да спестим пари, като преправим дрехите на всички сгодени момичета. А — добави Джаспър — ако някои момичета все пак искат веднага да се впуснат във вихъра на събитията, дори ти не може да им откажеш това.

Тамзин беше едно от тези момичета. Две вечери след Празника на цветята губернатор Дойл даваше празненство в чест на годишнината от заселването на Кейп Триумф. Все още имах съмнения относно сделката, в която се бяха оплели Аделейд и Седрик, влошена от факта, че Седрик — таен еретик — беше обвързан в делови договор със самопровъзгласилия се ловец на еретици. Но освен това Аделейд и Седрик бяха отчаяни. Каквито и да бяха религиозните му убеждения, Уорън им беше предоставил честни условия в предложената сделка. Двамата оставаха предпазливи, но стига да изпълнеха своята половина, навярно всичко щеше да се нареди.

— Толкова се вълнувам — каза ми Тамзин, докато се приготвяхме за празненството на Дойл. Почти не беше имало нужда от поправки, за да й станат дрехите на Елоиз, и тя изглеждаше зашеметяващо в сиво-зелена копринена рокля, която разголваше раменете й. — За теб това сигурно вече е старо, но да мога да нося нещо такова, ми се струва като истински сън след онези опърпани дрехи, в които ни обличаха.

На мен пък още ми се струваше като сън дори само това, че си я бях върнала. Често се улавях, че я гледам и се питам дали няма внезапно да мигна и да установя, че отново я няма. Другите момичета бяха споменали още и още късчета от онова, което им се беше случило. Освен със заселниците от Грашонд те очевидно се бяха натъкнали на икори, на лорандийски търговци и на баланкуанци, докато изчаквали по-топло време за пътуване. Тамзин понякога споменаваше дребни подробности, но иначе оставаше мълчалива и сдържана по въпроса за приключенията си.

Завръщането й бе до голяма степен единственото нещо, което можеше да отвлече мислите ми от постоянното изпадане в униние заради фиаското с Грант. Все още доста мислех за това, разбира се. Той беше имал такава централна роля в живота ми, а сега си беше отишъл. И независимо колко се стараех да ги пренебрегвам, дребни и неочаквани неща ми напомняха за него. Някои обаче не бяха толкова недоловими. Беше невъзможно да не мисля за него, когато два пъти на ден преглъщах с усилие горчива билкова смес, която бях „взела на заем“ от запаса, който мистрес Кълпепър държеше под ръка за наскоро омъжените момичета. Беше една от многобройните отвари, които учебникът ни по „женски науки“ препоръчваше за предотвратяване на бременност. Освен това, доколкото бях чула, беше и най-противната на вкус, но това беше малка цена, за да попреча на живота си да стане още пообъркан.

— Изглеждаш прекрасно, но не си длъжна да се появяваш на светски събития толкова скоро — казах на Тамзин. — Никой не би те винил, ако искаш да се съвземеш след всички онези трудности.