Диамантен меч, дървен меч [bg]

А после избухнал и сполучил бунтът на източните наместници, които като по вълшебство се превърнали в самодържавни крале, херцози и графове. Пущинакът някак от само себе си попаднал в ръцете на северния си съсед, отцепническото кралство Семандрия. Същото кралство наследило и твърдините по Драконовия хребет."

Златната показалка на Сежес бе опряла в самото сърце на Пущинака. Сочеше едно езеро, не по-различно от другите, макар и голямо. Върху водите му някога се бе поклащала най-значимата от плаващите крепости на заселниците.

- Ето тук, повелителю - хладно каза чародейката. - Тук открихме скривалището на маговете-ренегати, леговището на недокланите елфически отрепки и бърлогата на отървалите се от робския нашийник Дану. Намерихме следите на Седрик Аления, господарю.

Седрик Аления. Последният от рода на князете-магове Дану. Десетилетия никой не бе чувал за този легендарен враг на човешката раса. Той се бе заклел да не умира докато последния хуманус не бъде удавен на същия онзи Бряг на черепите, откъдето бе почнало нахлуването на хората. Смятаха го за загинал (в което малцина вярваха) или избягал отвъд океана.

- Велможи от Семандрийското кралство са встъпили в престъпен и предателски сговор с нехората - режещо натърти Сежес. - Позволили са на елфи и Дану да се заселят в една от старите ни крепости в Пущинака...

Няма съмнение, че тези хора са знаели за покушенията. Време е за отплата, господарю. Отплата и възмездие.

- Но не са ли ви малко два легиона за подобна кампания? -искрено се учуди Императорът, потискайки недоумението си защо крал Семадър IX ще рискува да се заплита в заговори с елфи, от конто винаги се е страхувал и които от дете мрази. - Наистина съм удивен. Използвайте и граничните гарнизони! Отзовете даже експедиционните части, които са зад океана. Задействайте флота! Не разбирам, уважаема, очертавате една сериозна картина, пък вземате твърде... хм, повърхностни мерки!

- Не са повърхностни. Ваше императорско величество - пестеливо се усмихна Сежес. Така би могла да се усмихне само една мраморна статуя. -Няма нищо странно и удивително. Ала щом сте учуден вие, господарю, враговете ни също са в недоумение. Ние никога не искаме нещо излишно, но и не се задоволяваме с недостатъчното. Повярвайте - два легиона са тъкмо колкото е необходимо.

- Но поход навътре в мочурища...

- Войската ще бъде съпровождана от каймака на Небесната дъга, повелителю.

- Не мога да пращам центуриите* си на заколение - мрачно произнесе Императорът. - Ордените не помогнаха много там, зад океана! Дъгата сякаш не беше заинтересована да спечелим онази нелепа война!