![За честта на крадеца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/0/za-chestta-na-kradeca-bg-download.jpg)
За честта на крадеца [bg]
- Автор: Хьюлик Дуглас
- Серия: Истории за Кин #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554505
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «За честта на крадеца [bg]». Краткое содержание книги:
„За честта на крадеца“ е неподправено удоволствие: задъхана, забавна, изненадваща история в запомнящ се свят, богата на великолепни образи. Такива истории ви напомнят защо обичате да четете. О, да, по дяволите, имаме си нов талант, влязъл в играта. Прочетете тази книга. Сериозно — прочетете я!“ Брент Уикс, автор на бестселъри в класацията на „Ню Йорк Таймс
Тя се надигна. Гледах я как върви и слушах шушненето на подметките й по мрамора.
— Когато казват тази дума за човек като тебе — продължи тя тихо, — няма как да не се чудя дали са празни приказки, или истина. Ти почтен ли си, Дрот? Верен ли си не само на своя главатар, не само на своите приятели, а на всички сродници? Защото вече говорим тъкмо за това. Ако искаш да останеш жив, да получиш онова, което може да ти донесе дневникът, да ни накараш да се отнесем сериозно към тебе, не можеш да не признаеш, че вече не става дума само за собствената ти изгода. Отнася се за всички сродници — дали за оцеляването им, дали за господството над тях или дори за спасяването им, за да не ги смачка империята. Говорим за нещо по-голямо от тебе или от една банда. Не мисля, че щеше да бъдеш тук, ако това ти беше безразлично. Ако се интересуваше само от себе си, дневникът отдавна щеше да бъде продаден или разменен изгодно.
Спря толкова близо до мен, че почти се докосвахме. Ухаеше на ванилия, кедър и леко лятно вино.
— Какво ще кажеш? — попита тя.
Взрях се в зелените й очи и си помислих, че историите как лично вербувала всичките си сподвижници трябва да са верни. Биваше си я, и то много. Пък и беше права.
Още бях готов да отида при императора, за да спася сродниците. Дори ако трябваше да предам Келс, да стана изгнаник, да ме подгонят. Защото беше необходимо да го направя.
Но това не означаваше, че ще дам дневника на нея въпреки хубавите думи и зелените очи.
— Дори да си права — отвърнах, — дори ако ме е грижа за сродниците, не виждам какво ще постигна, ако ти дам дневника. Ако искам да не допусна империята да ни изтреби, ще е по-добре да се пазаря направо с тях. А ако в дневника го има всичко онова, за което ми каза, сигурно ще сключа с императора добра сделка и за сродниците, и за себе си. Като го дам на тебе, няма да се случи нищо подобно.
Саможивата кимна бавно.
— Добре. Значи виждаш.
— Какво виждам?
— Заплахата, която представлява империята за нас.
— Трудничко е да останеш сляп, когато те обкръжават цял квартал и се опитват да убият всеки сродник вътре.
Тя завъртя глава.
— Дрот, не си мисля за Десетте пътя, нито дори за онова, което са сторили на Исидор. Говоря за лудостта на императора — за война между трите въплъщения, за съсипването на всичко в империята. Включително и на сродниците. Да не очакваш, че няма да избираме на чия страна да застанем? Да не очакваш, че Сивите принцове и главатарите няма да се пазарят с един или друг император в търсене на облаги? Във война, която няма да се води само по полета и гори, а и по улиците на империята, да не очакваш, че различните въплъщения на Стефан Дорминикос няма да надмогнат отвращението си към нас, за да проверят в колко полезни инструменти могат да ни превърнат? Инструменти, които накрая могат да захвърлят, защото сме някакви си сродници в края на краищата. Дрот, това не е просто поредната опасност за сродниците. От това зависи какво ще ни сполети занапред. След петдесет или сто, или двеста години. Зависи дали сродниците ще оцелеят като общност, като начин на живот. Ако империята рухне, ще отнесе и сродниците. Няма мрак без светлина, няма и сродници без империята. Каква страховита ирония — за да опазим империята, а значи и сродниците, трябва да убием императора.
Познах, че няма да ми хареса накъде ще потръгне всичко. Преглътнах и отстъпих, но Саможивата пак ме доближи.
— А защо да ме е еня каква ще е участта на сродниците след стотина години? — попитах.
— А защо да те е еня каква ще бъде участта им сега? — отвърна тя. — Ако искаше, можеше да се измъкнеш по всяко време. Но не го направи. Защото си сродник. Защото си почтен. Защото си достатъчно загрижен да видиш цялата картина. Ето защо.
Стоях безмълвно, а умът ми хем кипеше, хем се вцепени. Толкова мисли се мятаха в главата ми, че не успявах да уловя никоя от тях… освен една.
Саможивата беше права. Проклета да е, но беше права.
26
Вгледах се в очите на Саможивата. Усмихваше се и очите й заискриха. Тя беше права. Може би за съдбата на сродниците, може би за императора… а може би не. Налагаше се още да умувам.
Но несъмнено беше права за мен.
Не можех да стоя настрана, защото залогът беше твърде голям — и прекалено много неща биха могли да се наместят както ги бе описала тя. Знаех, че историята е пълна с такива уж невероятни гнусотии.
По дяволите.
Но дори да беше права, дори да знаех, че ще й помогна, не беше задължително да ми харесва… или да я улеснявам.