Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Подчинявайки се на гласа на екскурзовода от високоговорителите, Сам се обърна към брега, преструвайки се, че разглежда многобройните забележителности по пътя към остров Сите. Гласът над главата му обяви, че по пътя си към острова ще минат близо до Левия бряг на Сена, край „Нотър Дам“ и националната библиотека „Франсоа Митеран“.
Той извади мобилния си телефон и бързо докладва маршрута.
Торвалдсен изслуша информацията, изключи телефона и насочи вниманието си към пътя.
— Прекосете реката, а после завийте наляво, към Латинския квартал — нареди на шофьора той. — Но се придържайте близо до брега.
Не искаше да изпуска туристическото корабче от погледа си.
— Какво правите? — попита Меган Морисън.
— Откога живеете в Париж?
Тя се изненада от въпроса може би защото възрастният мъж до нея не си направи труд да отговори на нейния.
— От години.
— В такъв случай ми кажете има ли още мостове след „Нотър Дам“, които водят към Левия бряг?
Тя се поколеба, а Торвалдсен веднага усети, че това не се дължи на объркване, а по-скоро на желанието й да разбере значението на тази информация.
— Има един, непосредствено след катедралата.
— Оживен ли е?
— Не. Използва се предимно от пешеходци. Малкото коли, които минават по него, имат за цел остров Сен Луи зад катедралата.
— Минете оттам — разпореди се на шофьора Торвалдсен.
— Какво сте намислили, старче?
Той игнорира предизвикателството в гласа й и хладно отвърна:
— Каквото трябва.
64
Ашби очакваше благоприятен отговор от страна на Питър Лайън.
— Мога да отстраня Ларок — прошепна най-сетне южноафриканецът.
Стояха с гръб към палубата, наблюдавайки как пяната зад кърмата бавно се разтваря в кафявата вода. Зад тях се виждаха още две туристически корабчета и няколко лодки.
— Трябва да стане днес или най-късно утре — натърти Ашби. — Тя става все по-опасна.
— И иска съкровището, а?
— Повече, отколкото можете да си представите — реши да бъде откровен Ашби. — За нея е въпрос на семейна чест.
— Разкажете ми още малко за съкровището.
На Ашби не му се искаше да го прави, но нямаше друг избор.
— Става въпрос за изгубеното богатство на Наполеон. Невероятно съкровище. Изчезнало е преди двеста години, но аз мисля, че го открих.
— Имате късмет, че не се интересувам от съкровища — каза Лайън. — Предпочитам съвременните финансови средства.
Плъзнаха се покрай Съдебната палата и минаха под някакъв оживен мост.
— Вероятно се досещате, че няма да ви изплатя остатъка от сумата, преди да изпълните задачата — напомни му Ашби.
— Приемам просто за да ви покажа, че държа на думата си — кимна Лайън. — Най-късно утре Ларок ще бъде мъртва. — Замълча за момент, после добави: — Имайте предвид, че рядко се провалям, лорд Ашби. И не обичам да ми се напомня за това.
Посланието беше ясно. Но и той трябваше да подчертае решителността си.
— Просто я убийте.
Сам реши да седне на последния ред дървени седалки под навеса. В далечината зърна познатите очертания на „Нотър Дам“, вдясно се виждаше Латинският квартал и книжарницата „Шекспир и компания“, където вчера беше започнало всичко. Невидимият екскурзовод продължаваше монотонния си двуезичен монолог, описвайки Консиержерията на Десния бряг, където Мария-Антоанета бе очаквала екзекуцията си.
Той стана и с небрежна походка се насочи към кърмата, зяпайки към брега. Туристите около него бъбреха оживено и продължаваха да щракат с фотоапаратите си. Изключение правеше само един от тях, седнал на три реда от края на навеса. Обветрено лице, големи уши, почти без брадичка. Беше облечен с тъмнозелено палто, черни джинси и ботуши. Синкаво-черната му коса беше завързана на конска опашка. Седеше с ръце в джобовете, очите му бяха отправени към брега. Приличаше на човек, който просто се наслаждава на пътуването.
След още няколко крачки Сам прекоси невидимата граница между топлия въздух под навеса и студения ветрец, който духаше над кърмата. В далечината се появи поредният мост над Сена, който бързо се приближаваше.
Нещо издрънча на палубата и се търкулна към металния борд. Очите му се спряха на металния цилиндър. По време на обучението в Сикрет Сървис го бяха запознали с основните видове оръжия. Това на палубата не беше граната. Не. Беше димка.
Сам вдигна очи и срещна погледа на Конската опашка. Устните му бяха разтеглени в усмивка. От цилиндъра бликнаха гъсти облаци червеникав дим.