Нови римски разкази [bg]

Аз отпуснах съединителя и настъпих газта.

Колата тръгна силно назад и после чух писък. Най-напред през стъклото видях изписаното лице на лелята: взираше се в мен с опулени очи. Натиснах спирачката и слязох. Фламиния беше като коленичила вдясно на пътеката до голяма камара наскоро дялани камъни. Непонятно как бях направил правилното движение за задна скорост - тоест надясно, а не наляво, както беше уговорено. И така бях ударил със сила Фламиния в момента, когато се бе навела да откъсне цветето; ударът я бе захвърлил към каменните блокове със слепоочието върху един остър ръб. Когато я обърнах, падна неподвижна на земята и видях, че е мъртва.

По-късно се връщах мислено безброй пъти към този момент и си дадох сметка, че моята грешка всъщност не беше грешка. Това завиване надясно, а не наляво, според уговорката, е било продиктувано от съвестта ми: тя се е бунтувала срещу престъплението и в известен смисъл е поискала да накажа тази, която ми го внуши. Ала беше ли наистина справедливо? Когато излязох от затвора, след като беше доказано, че Фламиния сама е застанала под колелата, пожелах да посетя лелята: исках да видя отново мястото на моята голяма любов. Ето я зад дърветата старата тъжна вила на Виа Номентана; ето просторната градина, която никога не ми беше изглеждала толкова запусната; ето атриото в полусянка, с килимите и мебелите и всичко друго.

Лелята ме прие с думите:

- Как се одързостявате да дойдете тук? - но после се отпусна да говори за какво ли не, най-вече за здравето си и за болестите си, без нито дума на скръб по бедната Фламиния.

Като я гледах толкова стара, толкова изписана, по-скоро с вид на мумия, отколкото на жив човек, не се стърпях да се запитам за пореден път: „Моята съвест ме накара да накажа Фламиния. Но не беше ли по-добре тя да живее, а да умре тази тук?“ В заключение казах на лелята, че искам да си сменя занаята и да стана сервитьор. Тя ме посъветва:

Бъдете внимателен, Тулио, слабото Ви място е сервирането на масата. Левак сте и винаги държите подноса така, сякаш искате да изсипете соса върху гостите.

Така и тя, като инструктора, ми напомни за моето слабо място. Но животът не се повтаря. Бях доволен, че отсега нататък ще имам работа с подноси и сосове, а не с жена, която иска да и докажа любовта си, като извърша престъпление.