![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
После съжалявах.
Месец по-късно, една вечер тъкмо бях заспал в стаята си, чух вратата да се отваря рязко, а в мрака нещо тромаво и тежко падна върху мен с необуздано насилие. От силния удар в стомаха дъхът ми спря. Разнесе се задавен смях и тихо говорене. Беше Фламиния. Същия следобед в колата се бе оставила да я целуна или по-точно със своето лицемерно и упорито кокетничене ме принуди да я целуна. Не очаквах всичко да се случи толкова бързо. След като Фламиния си тръгна, прецених положението, в което бях попаднал: обвързан чрез невъзможна любов с червенокоса благородничка, неизвестно защо ненавиждаща леля си до степен да я смята недостойна да живее;
аз, шофьор на същата тази леля, надъхан от Фламиния, с всеки изминал ден изпитвах все по-голяма омраза към старата дама. Впрочем от оная нощ започна твърде объркан период. И днес си го спомням като време, което не принадлежи истински към живота ми. Винаги съм бил и съм мъж без бръмбари в главата, стабилен и подреден. Дните ми бяха изцяло заети от лелята, а понеже тя нямаше какво да прави, се забавляваше да тормози персонала с хиляди фантасмагорични изисквания. Нощите ми, или поне част от тях, бяха за племенницата. Тя пък, въпреки учения си вид на очилата студентка, имаше дявол под кожата. Не спях достатъчно, само по пет-шест часа, постоянно ми се спеше и се чувствах уморен. И в тази умора, като в пиянство от нов тип, усещах как характерът ми се стопява, или по-точно се превръща в друг, в такъв, какъвто го искаше Фламиния. В моменти на нежност тя хвалеше моята разсъдливо ст и здравия ми разум на човек от народа - така се изразяваше. И действително, в миналото аз притежавах тези качества. Но колкото повече време минаваше, толкова повече заприличвах на нея, а у нея от разсъдливост и от здрав разум нямаше и помен. Говореше за убийството на леля си като за най-нормалното нещо на света. До степен, че, както споменах, вече допусках да обсъждаме въпроса
- нещо, което преди решително отхвърлях. А да приемеш подобен разговор при тези условия, в някакъв смисъл означаваше почти да приемеш факта.
Така изминаха два месеца. Положението не се променяше, но през цялото време чувствах, че двамата с Фламиния ще провалим в един или друг смисъл всичко: аз - като се уволня и си тръгна от тази омагьосана къща; тя - като ме принуди по някакъв начин да изпълня желанието и.
Един ден в столовата полирах чашите, защото, освен шофьор, бях и сервитьор. Чух да звъни вътрешният телефон. Беше принцесата - нареди ми да се кача веднага при нея на втория етаж: трябвало да ми говори. Отидох и я заварих както обикновено с кожено палто в гостната, пред малка масичка, където бе подреден пасианс. Беше кратка:
- Тулио, извиках Ви, за да Ви съобщя, че трябва да се считате за уволнен.
Останах с отворена уста.
- Защо?
- Вчера сте били в Албано с племенницата ми.
- Да, тя искаше да подиша чист въздух...
- Моята племенница ми каза, че сте се опитали да я целунете в гората на Албано.
- Госпожицата е казала това?
- Да, искате ли да я повикам и да Ви го повтори?
Останах без думи, толкова бях объркан. Тя продължи:
- При това положение, разбирате, изключено е да продължавам да ви държа в дома си. Давам ви срок от осем дни да си отидете.
Поклоних се, заеквайки:
- Да, Ваше Превъзходителство... - и излязох напълно смаян.
Случи се непредвидимото: не аз напусках, а Фламиния изненадващо бе предизвикала уволнението ми, притискайки ме до стената. Да, защото при мисълта да не виждам Фламиния, осъзнах, че вече е станала част от мен и в известна степен бях узрял, бях готов да направя каквото тя поиска. Странно е да се каже, но през цялото време усещах, че Фламиния бе успяла, необяснимо как, да свърже в душата ми представата за лошо с представата за дълг, а за добро -със схващането за удоволствие. Не би ми правило удоволствие да изпълнявам прищевките на Фламиния; но чувствах задължение да го направя. През онази нощ тя започна да се смее:
- Уволнен. Не го очакваше, ей? Уволнен на два крака.
Попитах я:
- Да допуснем, че направя... е, извърша онова нещо. Какво ще правиш после?
Тя откликна весело:
- Първо, голямо пътуване с кола. Шофьорът ще бъдеш ти. После ще се види.
Накратко - същинска бъркотия от инфантилност и перверзия. А дали пък през цялото време дълбоко-дълбоко не се шегуваше? Но си дадох сметка за това много по-късно: в онзи момент и двамата го правехме сериозно.
Ала стига за това. Минаха два дни, след шест дни трябваше да си тръгна. Тя предложи: