![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
Виждали ли сте Фиамета? Ако не сте я виждали, вървете на Пиаца Мастаи и ще видите голяма будка, по-скоро павилион, отрупан с вестници и списания; сред всички тези вестници и списания има мъничък отвор и вътре в него - лице на жена с много красив овал, заобиколен от руси къдрици, небесносини очи, миниатюрно носле и розови закачливи устни. Прилича на лице на кукла, от онези, дето въртят очи, показват зъбки и казват „тати“ и „мама“. Това е лицето на Фиамета. Най-често е наведено над някое илюстровано списание. Тъй като прекарваше по цял ден сред списания и вестници, беше придобила лошия навик да чете. Поискайте и списание, което не и е под ръка, а е окачено отвън, тя ще излезе подобно на Буратино от своята къщичка - с задницата напред - и тогава ще се учудите как е възможно цялата тази божествена грация да стои свита на стол в будката, между пакетите с печатна хартия. Защото Фиамета е добре сложена, точно като хубава кукла, изваяна съвършено от всички страни - ръце, рамене, бедра, крака и така нататък, и така нататък. Рядка хубост. Фиамета - кой не я познава? И кой не знае, че от години е сгодена за Еторе, бармана от кафенето на Пиаца Мастаи, който от мястото си зад тезгяха може да я наглежда по всяко време на деня. Всички го знаят, в действителност всички, освен един - Ерминио, но той не беше нито от квартала, нито от Рим, а от Витербо.
Да спрем дотук. Като видях, че не ме слуша, а гледа Фиамета с мерак, ясно изписан на лицето, процедих:
- Фиамета, представям ти моя братовчед Ерминио.
В това време Фиамета трупаше вестниците в будката, но излезе да подаде ръка на Ерминио, отправи му ослепителна усмивка и в същото време му хвърли нежен поглед с големите си сини очи: женска кокетност, която Фиамета раздаваше щедро на всички и отдавна вече никой не обръщаше внимание на това. Но Ерминио не го знаеше и веднага пламна, прочетох го по смутеното му лице. Фиамета затвори будката и се наведе да вдигне от земята голям пакет списания, завързан с канап. Ерминио с готовност предложи:
- Ако искате, ще го нося.
Отново усмивка от Фиамета, отново поглед:
- Благодаря, но аз живея далеч.
А той:
- Но моля ви, за мен е удоволствие.
Фиамета хвърли колеблив поглед към бара в дъното на площада, където през витрината се виждаше атлетичната фигура на Еторе, прав зад тезгяха, и после прие.
- Е, добре, благодаря.
В този момент се намесих аз:
- А киното?
Ерминио побърза да отговори:
- Алесандро, ще се видим утре; на кино ще отидем друг ден.
Тръгнаха: тя висока, той нисък; тя изправена и малко скована, истинска кукла, той целият обърнат към нея, сякаш танцува тарантела. Искаше ми се да му извикам:
- Карай бавно, не се горещи твърде, Фиамета е сгодена, скоро ще се жени.
Помислих си обаче, че си е тяхна работа, вдигнах рамене, пресякох площада и влязох в бара. Еторе работеше с ръчките на кафе машината. Имаше мустакато, мрачно лице, а заешката устна му придаваше заплашителен израз. Попита ме:
- Кой е онзи тип, който тръгна с Фиамета?
Отвърнах бързо:
- Нищо, нищо, мой братовчед от Витербо, утре сутрин си заминава.
Еторе дръпна ръчките надолу с мускулестите си ръце и подхвърли:
- Фиамета винаги се доверява на кучета и свини. Не го казвам по адрес на братовчед ти, но е време да престане.
Живея сам с майка си на Виа дела Лунгарина в две стаи и кухня. За Ерминио приспособихме миндер в кухнята. За да си влезе, налагаше се да мине през моята стая. През онази нощ го чаках до късно да се върне. Накрая проклех в себе си братовчедите от Витербо и се отдадох на съня.
Някой ме събуди с гръм и трясък, като ме дърпаше за ръката. По навик погледнах будилника на нощното шкафче: показваше пет. Скочих и се надигнах в леглото:
- Какво има?
Седнал на края на леглото, Ерминио ми се усмихваше по начин, който ми се видя сърцераздирателен. Възроптах:
- Ти какво, луд ли си да ме будиш по това време?
А той:
- Събудих те, за да ти кажа нещо много важно.
- И какво е това важно нещо?
- Нещо наистина важно: ще се женя за Фиамета.
Скочих още веднъж в леглото и рекох:
- Ехей, ти да не си пиян?
- Не съм пил. Вчера вечерта Фиамета и аз прекарахме заедно няколко часа и накрая осъзнах, че точно тя е жената за мен; затова я попитах ще ми стане ли жена, и тя прие.
- Прие ли?
- Да, всъщност все едно, че прие.
- Но тя е сгодена за Еторе, бармана, не ти ли каза?
- Каза ми, но аз и доказах, че той не е мъж за нея, и тогава тя ми поиска малко време, за да се реши да скъса с него.
Гледах го слисан. Имах чувството, че още спя и сънувам. Той продължи спокоен: било любов от пръв поглед; той и Фиамета били създадени един за друг; имали едни и същи вкусове дори относно селото, което тя обича и където той ще я заведе да живее, щом се оженят. Накрая заключи: