![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Истинските разлики между Северна и Латинска Америка се съдържат не толкова в предпоставките, колкото в случилото се по – късно. В началото на XVII в. почти цяла Европа, включително Англия, е авторитарна, йерархична и неравноправна. Но през следващите два века европейските страни преживяват множество войни и революции, в резултат на което възникват редица силни модерни държави и настъпват промени в политическите институции, благодарение на които възниква модерната демокрация. Понякога нещата, които не се случват, са точно толкова важни при обяснението на последствията, колкото и онези, които се случват, според коментара на Шерлок Холмс за кучето, което не излайва. В Латинска Америка също има куче, което не лае: повсеместното и продължително политическо насилие, изиграло важна роля за изграждането на западните европейски държави и тяхната национална идентичност, не разтърсва Новия свят. Това, от една страна, е нещо добро: Латинска Америка е много по – мирен континент от Европа и от Азия. Но поради тази причина нейните политически институции се развиват по – бавно и по – старите форми на авторитарно управление, както и социалните неравенства, на които се основават, се запазват много по – продължително време.
Испанците не завладяват Новия свят по стратегически причини, както европейските държави Африка в края на XIX в., нито пък искат да наложат своя начин на живот там. Те основават колонии, защото искат да забогатеят и по тази причина предпочитат заможни и гъсто населени региони като седалищата на империите на ацтеките и инките в Мексико и Перу. В Мексиканската долина, където се намира столицата на ацтеките Теночтитлан (сега град Мексико), живеят може би един милион жители по време на експедицията на Ернандо Кортес и още няколко милиона в околността. Империята на инките се простира от Еквадор до Северно Чили и в нея живеят десет милиона жители. Испанците основават своите две вицекралства в Мексико и Перу именно защото там откриват скъпоценното злато и сребро и могат да използват гъсто населените региони като източник на робска работна ръка.
Испанците първоначално забогатяват, като ограбват богатствата на завладените от тях царства. (На владетеля на инките Атауалпа е наредено да напълни една голяма стая със злато и сребро, за да откупи живота си, което той прави, след което испанците все пак го убиват). Когато тези източници са изчерпани, те откриват нови – сребърните рудници в Сакатекас, Мексико, живачните мини в Хуанкавелика и сребърната планина Потоси, високо в Андите (тогава част от Горно Перу, сега в Боливия).
По закон местните хора се смятат за пълноправни поданици на короната, а тяхното имущество е защитено от същите правни норми като това на европейците. Енкомиендата е институция, чрез която испанската корона предоставя на конквистадорите права върху хората, но не и върху земята и се разглежда като алтернатива на робството. Така коренните жители са принуждавани да работят срещу покровителство. В някои случаи Църквата обединява усилията си с тези на местните представители на испанската корона, опитвайки се да защити местното население от злоупотреби от страна на заселниците. Тези правни защити не се спазват и робството се превръща в обичайна практика на испанската заселническа общност. Под управлението на вицекраля Франсиско де Толедо в края на XVII в. институцията на инките Мита (трудова повинност, ангария) е превърната в много по – сурова форма на принудителен труд, която изисква дълги отсъствия на работниците от техните местни общности и издръжливост на изключително опасните условия в мините. Колониалните власти прибягват до принудителни премествания на постоянно смаляващите се населения, за да могат по – лесно да контролират и набират черноработници.
Елити в Латинска Америка са испанските колониални власти – пенинсуларите – и бялото заселническо креолско население. Първоначално властите се опитват да предотвратят възникването на поземлена аристокрация чрез институции като енкомиендата, която не позволява поземлени права на заселниците. Но така или иначе, креолите стават едри земевладелци благодарение на внесената от Испания институция на майората, която позволява на земевладелските семейства да концентрират и разширят своите владения. Според испанската традиция земевладелците живеят в градовете и назначени от тях управители контролират селския труд.