Произход на политическия ред [bg]

Системата става все по – обвързана с правила и в резултат на изискванията за упълномощаване. Всеки абсолютен владетел е длъжен да делегира власт и правомощия на свои служители, които благодарение на своя опит и способности започват да упражняват власт сами по себе си. Това е още по–вярно при управлението на огромна, разнообразна и сложна територия като Османската империя.

Любопитно е, че кръвният данък и системата на военно робство са едни от най–модерните характеристики на османската система. Функционално те служат на същата цел като китайската изпитна процедура за бюрократичен пост: те са източник на неперсонално назначение в държавната система, което гарантира кандидати, лоялни на държавата и без връзки с близки и роднини, както и безкомпромисно избира само най–годните за повишение във високите етажи на управлението. Военното робство не е толкова рационално, колкото китайската система, доколкото се ограничава само с участието на чужденци. От друга страна, мотивът за това ограничение е да се предотврати патримониализацията на системата, отстранявайки необходимостта да се разчита на местни елити със силни родствени връзки по местоположение.

Друг критерий за степента на модерност на системата е унифицирането на административните закони и процедури в цялата империя. Китайците, разбира се, налагат златния стандарт в това отношение, създавайки на много ранен етап една изключително еднородна административна система, която позволява сравнително малко изключения от общите правила. Османската система позволява по–голямо разнообразие. Централните райони на империята Анадола и Балканите са управлявани въз основа на един сравнително последователен набор от правила по отношение на поземленото имущество, данъците, правосъдието и т.н. Въпреки че османците принуждават насилствено военните роби да приемат исляма, те не се опитват да налагат собствената си социална система в провинциалната администрация. Макар да не притежават законните права на мюсюлманската рая, на гръцките и арменските християни, както и на евреите е разрешена известна автономия в рамките на системата на миллетите. Религиозните водачи на тези общности отговарят за фискалните въпроси, образованието и правната администрация, особено по въпроси, свързани със семейното право и личния статус. Колкото повече човек се отдалечава от центъра на империята, толкова повече системата се отклонява от ядрото. След поражението на мамелюците през 1517 г. към империята са прибавени важни области от Близкия изток, включително Египет, Сирия и Хиджаз (западната част на днешна Саудитска Арабия покрай Червено море). На мамелюците е позволено да запазят своята собствена система на роби войници, а те признават османския суверенитет. Хиджаз е управлявана по силата на собствени специални правила, тъй като на нейна територия са разположени свещените мюсюлмански градове Мека и Медина, на които Османската империя става попечител.