V. [bg]

Запленен, Мондауген надникна през вратата и установи, че певицата бе около шестнайсетгодишно, платиненорусо момиче с дълга до коленете коса и може би прекалено големи за крехката му фигура гърди.

— Аз съм Хедвиг Фогълсанг — осведоми го тя, — и моето предназначение на света е да измъчвам и подлудявам мъжката раса.

В този момент скритите в нишата зад една завеса музиканти подхванаха шотиш249. Обгърнат от внезапния аромат на мускус, донесен до него от полъха на вътрешни ветрове, които не биха могли да възникнат случайно, Мондауген хвана през кръста Хедвиг, завъртя я из стаята и навън, през облицована с огледала спалня, около легло с балдахин, и после в дълга галерия, пронизвана през десет метра от жълтите кинжали на африканското слънце, окичена с носталгични пейзажи на несъществуваща рейнска долина, портрети на умрели преди Каприви250 (някои от тях даже преди Бисмарк251) пруски офицери и техните руси грубовати съпруги, имащи на разположение сега единствено праха, сред който да разцъфтяват; покрай ритмични ярки слънчеви експлозии, нашарващи очните ябълки със синкави венички; извън галерията и в немебелирана, изцяло драпирана с черно кадифе стаичка, висока колкото самата къща и преминаваща нагоре в отворен комин, така че денем можеха да се видят звездите; накрая три-четири стъпала надолу и в планетариума на Фопъл, кръгло помещение, в чийто център студено проблясваше голямо варакосано дървено слънце, а около него деветте планети и техните луни, висящи от закрепени на тавана релси и направлявани от груба плетеница вериги, макари, множество зъбни колела, ремъци и безконечни винтове, всички те задвижвани чрез ходене върху разположения в ъгъла въртящ се на ос дървен кръг, обикновено обслужван от бонделсварт, за забавление на гостите, но сега бездействуващ. Тук Мондауген, избягал достатъчно далеч от всякаква музика, освободи Хедвиг, скочи върху дървения кръг, затича в бавен тръс и приведе в движение слънчевата система, която така заскърца и застена, че просто му изтръпнаха зъбите. С потракване и разтърсване дървените планети започнаха да се въртят и обикалят, Сатурновите пръстени подхванаха характерното приплъзващо движение, луните подеха своя ход, Земята завибрира около оста си, всички звездни тела набираха скорост, докато момичето, предпочело планетата Венера за партньор, продължаваше да танцува; а Мондауген тичаше върху дървения кръг по продължение на собствената си геодезическа линия, следвайки стъпките на цяло поколение роби.