Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

V. [bg]

Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:

Томас Пинчън е роден на 8 май 1937 г. в Глен Коув, Ню Йорк, САЩ. Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза. Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 261
Перейти на страницу:

Второ, макар потребностите на Мондаугеновите радиоприемници да бяха съвсем скромни, малкият генератор, който Фопъл използуваше за запалването на огромния полилей в трапезарията, представляваше допълнителен източник на електроенергия. Вместо да разчита, както бе ставало досега, на множество обемисти батерии, Мондауген бе сигурен, че не ще му бъде особено трудно да намали своята енергийна зависимост, като захранва оборудването пряко от генератора или презарежда батериите. И така, още същия ден, след като подреди имуществото, оборудването и съпътствуващите го книжа в някаква имитация на професионален безпорядък, Мондауген тръгна из къщата да търси този генератор.

Докато минаваше по един тесен и леко наклонен коридор, вниманието му скоро бе привлечено от отстоящо на шест-седем метра напред огледало, което бе окачено така, че да отразява вътрешността на разположената зад следващия ъгъл стая. В огледалото се виждаха профилите на Вера Меровинг и нейния лейтенант; тя го шибаше по гърдите с нещо като малък ездитен бич, а той, впил в косата й ръка облечена в ръкавица, през цялото време й говореше, толкова отчетливо, че воайорът Мондауген можеше ясно да разбере по артикулацията на устните му изречените от Вайсман сквернословия до едно. Геометрията на коридорите някак заглушаваше всички звуци, и Мондауген, — със странната възбуда, изпитана от него същата сутрин, докато наблюдаваше застаналата до прозореца Вера Меровинг, — очакваше върху повърхността на огледалото да се появят пояснителни надписи. Ала най-после тя освободи Вайсман; той протегна ръка, ексцентрично облечена в ръкавица, затвори вратата и за Мондауген остана впечатлението, че ги е сънувал.

След малко коридорите бяха огласени от музика, все по-усилваща се, колкото по-дълбоко навлизаше Мондауген в тази къща. Акордеон, цигулка и китара свиреха танго, изпълнено с минорни акорди и мрачно еднообразие на определени тонове, което би трябвало да звучи естествено за немския слух. Момичешки глас пееше нежно:

Любовта е камшик. Целувките Жулят езика, терзаят сърцето; И ласките разкъсват Още повече разранената плът.
Ела, мили. Бъди мой Хотентотски роб тази нощ, Целувката на шамбока Е безкрайна наслада.
Любовта, мой малки робе, Не признава цвят на кожата; Защото бялото и черното Са просто състояния на духа.
И ти склони глава в краката ми, Коленичи и ридай, ридай: И макар сълзите да са пресъхнали Болката от тях тепърва предстои.

Запленен, Мондауген надникна през вратата и установи, че певицата бе около шестнайсетгодишно, платиненорусо момиче с дълга до коленете коса и може би прекалено големи за крехката му фигура гърди.

— Аз съм Хедвиг Фогълсанг — осведоми го тя, — и моето предназначение на света е да измъчвам и подлудявам мъжката раса.

В този момент скритите в нишата зад една завеса музиканти подхванаха шотиш249. Обгърнат от внезапния аромат на мускус, донесен до него от полъха на вътрешни ветрове, които не биха могли да възникнат случайно, Мондауген хвана през кръста Хедвиг, завъртя я из стаята и навън, през облицована с огледала спалня, около легло с балдахин, и после в дълга галерия, пронизвана през десет метра от жълтите кинжали на африканското слънце, окичена с носталгични пейзажи на несъществуваща рейнска долина, портрети на умрели преди Каприви250 (някои от тях даже преди Бисмарк251) пруски офицери и техните руси грубовати съпруги, имащи на разположение сега единствено праха, сред който да разцъфтяват; покрай ритмични ярки слънчеви експлозии, нашарващи очните ябълки със синкави венички; извън галерията и в немебелирана, изцяло драпирана с черно кадифе стаичка, висока колкото самата къща и преминаваща нагоре в отворен комин, така че денем можеха да се видят звездите; накрая три-четири стъпала надолу и в планетариума на Фопъл, кръгло помещение, в чийто център студено проблясваше голямо варакосано дървено слънце, а около него деветте планети и техните луни, висящи от закрепени на тавана релси и направлявани от груба плетеница вериги, макари, множество зъбни колела, ремъци и безконечни винтове, всички те задвижвани чрез ходене върху разположения в ъгъла въртящ се на ос дървен кръг, обикновено обслужван от бонделсварт, за забавление на гостите, но сега бездействуващ. Тук Мондауген, избягал достатъчно далеч от всякаква музика, освободи Хедвиг, скочи върху дървения кръг, затича в бавен тръс и приведе в движение слънчевата система, която така заскърца и застена, че просто му изтръпнаха зъбите. С потракване и разтърсване дървените планети започнаха да се въртят и обикалят, Сатурновите пръстени подхванаха характерното приплъзващо движение, луните подеха своя ход, Земята завибрира около оста си, всички звездни тела набираха скорост, докато момичето, предпочело планетата Венера за партньор, продължаваше да танцува; а Мондауген тичаше върху дървения кръг по продължение на собствената си геодезическа линия, следвайки стъпките на цяло поколение роби.

вернуться

249

Шотиш — популярен през Викторианската епоха (селски) танц, произхождащ от Бохемия, наподобяващ бавна полка. Музика за такъв танц.

вернуться

250

Георг Лео граф фон Каприви (1831–1899) — немски военен, който наследява Бисмарк като имперски канцлер и министър-председател на Прусия.

вернуться

251

Ото Бисмарк (1815–1898) — първият канцлер на Германската империя (1871–90).

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 261
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)