За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Ние знаем от Тацит и Цезар, че земите, които обработвали германците, им се давали само за по една година; след това те отново ставали обществена собственост. Тяхната наследствена собственост е била само къщата и късчето земя около нея. И именно тази частна собственост принадлежала на мъжкото поколение. В същност за какво е трябвало да принадлежи на дъщерите, когато те преминавали в друг дом?
Салическа земя следователно е била оня пояс земя, която е опасвала дома и е зависела от него; това е било единствената собственост, която са имали. По-късно франките в резултат на завоевания придобили нови земи, но тези пояси продължили да се наричат салически.
Докато франките живеели в Германия, тяхното имущество се е състояло от роби, стада, коне, оръжие и т. н. Домът заедно с принадлежащия му участък земя естествено минавал в ръцете на децата от мъжки пол, които били длъжни да живеят в него. Но когато франките след техните завоевания придобили нови земи, вече било несправедливо дъщерите и техните деца да не получават никаква част. Бил въведен обичай, който позволявал на бащата да оставя наследство на дъщерята, както и на нейните деца. Законът бил заставен да замлъкне; и този вид унаследяване трябва да е бил нещо обикновено, след като е имало формули за това.
Измежду всички тия формули аз намирам една особена: дядото определя като наследници и внуците си наред със синовете и дъщерите си. При това положение какво е станало със салическия закон?
Трябва да се е случило едно от двете: или той вече да не се е спазвал, или поради въвеждането на обичая да се дава наследство на дъщерите тоя вид унаследяване да е станал нещо най-обикновено.
Салическият закон не е имал за цел някакво превъзходство на единия пол над другия; още по-малко той е целял да запази семейството, името или пък да узакони унаследяването на земята; такова нещо не е можело да хрумне на германците. Това е било един чисто икономически закон, който е давал дома и земята, зависеща от него, на мъжкото поколение, което пък от своя страна се е задължавало да живее там и следователно е било най-естественият негов обитател.
За да се убедим в това, достатъчно е да приведем тук оня параграф от салическия закон, оня знаменит текст, за който толкова много хора са говорели и толкова малко от тях са го чели.
«1. Ако някой умре бездетен, унаследяват го бащата и майката. 2. Ако той няма ни майка, ни баща, унаследява го братът или сестрата. 3. Ако няма ни брат, ни сестра, унаследява го сестрата на неговата майка. 4. Ако майката няма сестра, унаследява го сестрата на бащата. 5. Ако бащата няма сестра, унаследява го най-близкият роднина от мъжки пол. 6. Нито една част от салическата земя не минава у жени; тя принадлежи на мъжете, т. е. децата от мъжки пол унаследяват бащата.»
Ясно е, че първите пет точки се отнасят до унаследяването на този, който умира бездетен, а шестата — до унаследяването на този, който оставя деца.
Когато човек умира бездетен, законът само в някои случаи дава предимство на единия пол пред другия. В първите две степени двата пола имат еднакви предимства при унаследяването; в третата и четвъртата предимство има женският пол, а в петата — мъжкият.
Семената на тия странности аз намирам у Тацит. «Вуйчото — казва той — се грижи за децата на своята сестра като техен роден баща. Има хора, които смятат тази връзка за по-близка и даже за свещена; при получаване на заложници те предпочитат нея.» Затова и нашите първи историци говорят толкова за любовта на франкските крале към сестрите си и към техните деца. Щом като в къщи на сестрините деца са гледали като на собствени, естествено е било и децата да се отнасят към лелята като към собствена майка.
Към сестрата на майката са се отнасяли с предпочитание пред сестрата на бащата; това се обяснява от други текстове на салическия закон: ако една жена остане вдовица, тя попада под опеката на близките от страна на мъжа; законът дава предпочитание на роднините по женска линия пред роднините по мъжка. В същност жената, когато влезе в друго семейство, е по-тясно свързана с роднините по женска линия, отколкото с роднините по мъжка, тъй като се обединява с лицата от своя пол. От друга страна, когато някой убие човек, но не е в състояние да плати полагащата се за това парична глоба, законът му позволява да отстъпи имуществото си; и роднините са длъжни да доплатят това, което не достига. След бащата, майката и брата доплаща сестрата на майката, сякаш че тази връзка съдържа нещо по-нежно; но роднинството, което налага задължения, трябва в същото време да носи и облаги.