Раково отделение

И така, ще ви бъда много благодарен, ако ми изпратите сума от сто и петдесет (не повече!) рубли. Вашата поръчка — да потърся манган, сода, канела — приех. Помислете и ми напишете какво още. Може би все пак и ютия? Ще се постарая, не се стеснявайте.

От вашето, Николай Иванович, метеорологично сведение разбирам, че при вас все още е доста студено и че снегът не се е стопил. А тук е такава пролет, че ми е някак си непривично да я приема.

Добре, че стана дума за метеорологията. Ако видите Ина Щрьом, предайте й от мое име поздрави. Кажете, че аз често тук за нея…

А може би не трябва…

Обзет съм от някакви неясни чувства и самият не зная какво искам. А и какво право имам да искам?

Но когато си спомня за нашата утешителка, великата поговорка: «Би могло да бъде и по-зле!», веднага се ободрявам. Всеки друг може, но не и ние, просто да се остави да падне главата му! Ще се постараем още да я запазим на раменете си!

Елена Александровна споменава, че за две вечери е написала десет писма. И аз си помислих: кой сега помни така познатите и в тяхно име загубва вечер след вечер? Затова ми е приятно да ви пиша дълги писма: зная, че вие ще ги прочетете на глас, а после още веднъж и отново ще разтълкувате всичко дума по дума и ще ми отговорите.